Иван Д. Христов

Свещеник Христо Попдимитров е човекът, разпалил прометеевия огън на позакъснялото добралъжко възраждане.

Той е син на поп Димитър - един от първите даскали и свещеници в селото.

Роден е през 1879 година в село Добралък, скътано като орлово гнездо в диплите на родопския дял Чернатица, обградено от обширни ливади, борови и букови гори.

Навярно пъстрият зелен килим, обграждащ отвсякъде селото е подтикнал учителя Ангел Георгиев преди близо век и половина да възкликне във вестник „Народни глас” /1882/: „Човек ще намрази да погледне селото, ако не е заобиколено отвсякъде с прекрасни ливади”.

Родолюбецът Христо Попдимитров основава през 1901 г. читалището в с. Добралък, а през 1912 г. - Земеделското спестовно-заемно дружество „Съгласие”, на което дълги години е касиер-деловодител.

Останал рано сирак, той не нарамил традиционната за селото овчарска гега, а издържан от Костаки Пеев - поборник и един от първите кметове на Пловдив след Освобождението, успява да завърши през 1899 г. Самоковската духовна семинария.

Като семинарист той се изявява и на поетичното поприще и публикува свои стихове в списание „Пролет”.

Заради отличната диплома и хубавия глас, пожелали да го изпратят в Русия да учи богословие, но го теглила любовта към родната стряха и се върнал в Добралък.

За този период от живота си той пише в своята „Автобиография”:

„Назначен бях за учител в родното ми село на 1 септември 1899 година и от първата учебна година до края на учителството ми 1 септември 1907 година, водих постоянно обучението на четири отделения сам и при най-неблагоприятни условия. Пълна липса на учебни пособия и помагала, неудобна училищна сграда, липса на библиотека, незаинтересованост към учебното дело от страна на селската управа и родителите на учениците. Принуден бях сам да стрижа косите на учениците, да им режа ноктите и т. н. Както и да е, аз можах да се справя с всички трудности и неудобства и постигнах сравнително добри резултати в учебното дело”.

След като осем години даскал Христо орал добралъжката просветна нива, през 1907 г. той се ръкополага за свещеник и половин век служи на Бога и хората.

По време на Първата световна война е мобилизиран като полкови свещеник на фронта. Като енорийски свещеник в Добралък той поддържа и манастира „Бяла черква”.

Държи в изряден ред църквата и канонично изпълнява църковните ритуали, а неговите вълнуващи проповеди се помнят дълго от населението.

Внушителна едра фигура с прекрасен баритонов глас, свещеник Христо Попдимитров запазва своята обаятелност до смъртта си през 1958 година, изпроводен до сетния си път от цялото село.

Погребалната процесия на този закъснял възрожденец е ръководена лично от Българския патриарх Кирил. Гробът му се намира в двора на храма „Успение на Света Богородица” в с. Добралък.

В характера на Христо Попдимитров любовта към просвещение и книжовност е здрава черта. Тази любов е причина да стане основател на читалището в село Добралък.

В запазената му покана за записване на спомоществователи и волни помощи за устройване на едно общинско читалище четем:

„Почитаеми господа, нашето село е останало твърде надире с просветата, а това е много жалко. В по-събудените селца и градове хората устройват различни дружества, читалища и прочее, а в нашето село не е направен ни най-малък опит. Мисля, че всеки горе-долу грамотен ще съзнае ползата от едно такова читалище, което няма да изисква никакви големи суми. За да се положи основата му достатъчно е всеки да се притече със своята лепта. Всеки член на читалището ще има да чете различни полезни книжки в празното време. Като смея да вярвам, че поканата ми ще намери добри отгласи - Оставам с почитание: Христо Попдимитров”.

Новоучреденото селско читалище става притегателен център за всички будни млади хора. Оттук започва своеобразната си книжовна и краеведческа дейност на неговия близък приятел Панайот Апостолов. Междувременно Христо Попдимитров успява да събере и запише над 500 автентични народни песни, повече от които сам пее с удоволствие.

Освен на културния фронт, поп Христо се изявява и на стопанския и поставя началото на кооперацията в селото като залог за подобрение на положението на селяните.

За това свидетелства и вестник „Родопско ехо” от 1925 година:

„По инициатива на свещеник Христо Попдимитров в Добралък се основава потребителна кооперация. Добралъжени в лицето на своя свещеник виждат истински кооперативен деец, който влага своята опитност и познание, за да бъде полезен на селото и кооперативното дело. Същият е основател и председател на местната кредитна кооперация, която се помещава в собствената му къща”.

През 1928 година в селото идва окръжният кооперативен организатор Куртев и се устройва публично събрание, на което той говори за поминъка на населението, преустройството на стопанския живот, както и създаване на нови поминъци: скотовъдство, птицевъдство, овощарство и пчеларство.

В „Окръжен вестник”, Пловдив от същата година четем следните редове за свещеник Христо Попдимитров: „Като духовен пастир и учител от две години за пръв път чувам такава хубава сказка”.

Подчертава, че никога не са идвали в селото лица, които да насочат населението по пътя на подобряване на поминъка му и заключава през сълзи: „Словото на г-н Куртев идва като божие откровение!”

Селската кооперация става тясна за неговите възможности, защото след време е един от учредителите на Пловдивския кооперативен съюз, а по късно е избран и за член на Централния кооперативен съюз в София.

Народополезната му дейност като кооперативен деятел е оценена по достойнство и той е награден от цар Борис с орден „Кавалерски кръст”.

Христо Попдимитров не минавало ден да не отвори някоя книга и проявява особен интерес към историческите ценности и старини.

Писателят Николай Хайтов в „Миналото на село Яврово” пише за него: „През 1957 година благодарение на усърдието на поп Христо Димитров станаха известни три оригинални турски документа, отнасящи се до добралъжката мера. Единият от тях, така наречения „Добралъжки ферман”…

В своята „Автобиография”, от която за съжаление са останали само началните страници, Христо Попдимитров разказва: „През 1903 година, когато заминаваха четниците за Македония и аз бях в постоянен контакт и подкрепа с тях”. С повече сведения за тази му дейност не разполагаме.

Той подържа добри приятелски отношения и с близките си съученици от Самоковската семинария - Екзарх Стефан и родопския училищен инспектор Никола Запрянов, а така също и с видния пловдивски фотограф Хенрих Хершкович, които му гостуват в Добралък.

Всички учители, които са работили в селото по онова време, са намирали топъл прием в дома му. Мнозина са споделили своята голяма симпатия към него в запазения му дневник.

Написаното от учителя Иван Мерджанов, родом от родопското село Върбово, сякаш изразява особената почит към свещеник Христо Попдимитров на всички, които са го познавали: „Ще ви помня до живот и винаги ще имам желание да бъдем неразделни”.