ЕСЕННИ ТРЪПКИ

Иван Енчев

ТРЕТА ВЪЗРАСТ

Пак на времето се мръщиш.
Вчера хрема, днес артроза.
Имаш строга диагноза:
трябва да се пазиш вкъщи!

Старостта си заминава.
Наредено е от Горе:
нова болест подир болест,
още здраве подир здраве.

Пък накрая: Много здраве
ти изпраща Свети Петър.
Няма как да минеш метър:
старостта си заминава.

А смъртта не бди с косата,
нито с траурна одежда.
Както е за първа среща -
с карамфили тя те чака.


КЪСМЕТ ЛИ Е

В кафенето заедно с кафето
всяка сутрин ми се подарява
и фунийка с дребен текст,
обещаващ някакъв късмет.
Днеска ми се падна „Здраве”
и наточих зъби за сполука.
По-голям късмет от този -
мисля - здраве му кажи!
Ала сви се някаква вихрушка
и късмета ми внезапно духна,
както лекокрила пеперуда,
чак пред кучето на тротоара.
Бе разумно куче, доморасло:
само ме погледна със усмивка,
сякаш съм му зъболекар личен,
и подаръка дори не помириса.
То късмет ли е, да го захапе? -
Ще си счупи кучешките зъби.


СОНЕТ ПО ПИЖАМА

Сънувах крилете си горди и пролетни.
Пламтеше душата ми - вихър над хребет!
Просторът бе лумнал от луднали полети!
Върлувах в сияния слънчеви с трепет…

Събудих се с пърхаща мъжка наслада.
Сърцето - галоп на жребец без веригите!
Очите ми - светят, та греят от младост!

Орел си ти! - бодро и весело рекох си, -
щом още сънуваш мечтите, немирните,
щом още сърбят те за полет крилете!

Но бди и за звездните котешки нокти,
не вярвай в бълнувани медени трепети. -
В битието ни всички сме лакоми гости.
От Бога назаем сме взели небето си.