СЪБУДИ МЕ, КОГАТО…
СЪБУДИ МЕ, КОГАТО…
Събуди ме, когато бездомните вкъщи се върнат
и всеки сирак се събуди с баща и със майка,
и Бог изцели всички болни от рак и безумие,
и за просяка някой богат отчупи от хляба си…
Когато мъже се родят от душата на Левски
и всяко момиче напомня за Райна Княгиня,
и там, на въжето когато увисне обесен
престъпникът, който се гаври със дом и Родина…
Когато небето изтръпне от мойта молитва,
ще чакам на Ботев кръвта - като гръм да удари!
Събуди ме, когато децата ни спрат да умират
и за просяка някой богат отчупи от хляба си…
ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
Обесихме героя и мечтата,
и ето ти България обесена.
А имаше в очите сини пламък…
И имаше за планината песен…
Децата си сега без пулс ги раждаме,
усетили какво ще е оттатък.
В сърцата ни студено е и празно е,
и станаха душите ни на камък.
Апостоле, красивата България
я дадохме на мутри и чалгари.
И както даже турчин не е клал,
ни колят днес, посегнем ли към знамето!
И няма ни един готов за кръст -
плътта си да пожертва за страната.
България е само шепа пръст,
останала без вяра и без Дякон.
ПЕСЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
Апостоле, спасихме ли България
или смъртта ти беше символична,
и робството отново се повтаря
напук на твойто плачещо бесило?
Ела, спаси държавата отново,
че наши днес ни лъжат и ни грабят,
и с черна лимузина идва Йово,
и сам продава хубавата Яна!
А Ботевите четници изнасят
сестрите си в далечната чужбина.
Най-скъпо е месото от България,
захранено със пушки и със вино.
Притури се Балкана ти, Василе…
светиите ти се самозапалиха.
И само шепа песни днес напомнят,
че някога е имало България.
НА БОТЕВ
Днес е ден за венци и дълбки, фалшиви поклони.
Кой посмя да излъже, че Ботев е всъщност забравен?
Ето, идват мъжете във черно отдолу догоре,
за да смажат народа си пак, поруган и разграбен.
Със скъпите, черни коли как нахално се снимат
потомците Ботеви, вчера страната продали,
пред паметник свят, спомен скъп за последната истина…
А после вратите ни блъскат за кръвния данък.
Свободни сме само на думи, в душите сме роби.
Днес даже и храмът Господен за нас е заключен.
И сякаш навсякъде бие сърцето на Ботев.
България с тебе започна и с тебе приключи.
Сирените, сякаш сърцата на хиляди мъртви,
без дъх ме оставят. Земята под мене застива.
И сякаш завръща се четата страшна на Ботев,
а после целува земята и в нея заспива.
СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ
Две думи ще кажа и мъртвата чета ще вдигна -
на Ботев гневът до основи да срине земята!
По-страшно ще бъде дори и от турското иго,
когато застанеш пред погледа син на Игнатий.
Аз нямам в ръцете си сила, но думи ти нося.
Със няколко думи хиляда дружини ще вдигна.
За наште мъже „Свобода или смърт” е въпросът -
решат ли, във кръв ще окъпят земята ти свидна.
Тогава да видиш как Шипка от ужас тресе се.
Тогава да чуеш свирепия стон на Балкана.
Балкана, когато запее хайдушката песен
и всичките мъртви герои от гроба си станат,
и българска кръв се разлее надолу в полето,
и пушките гръмнат, и смърт те изпълни догоре.
Тогава да видиш как стрелят добрите поети!
Тресе се земята от стъпките страшни на Ботев.
