Боян Ангелов

(предговор към монографията на Лалка Павлова „Съдът на Историята - „Случаят Джем” от Вера Мутафчиева”)

Лалка Павлова уверено е прекрачила границата на оперативното литературоведение, за да навлезе трайно като изследовател на почти необозримите пространства, в които българската историческа романистика мери ръст със строго научната историография. Без съмнение един от най-благодатните сюжети за подобен род изследване дава творчеството на Вера Мутафчиева и особено нейният роман „Случаят Джем”. Настоящото изследване е посветено на тази книга, посрещната нееднозначно още с нейната поява в далечната 1967 година. Романът излиза в издателството на Отечествения фронт като втора книга на авторката след „Летопис на смутното време” (1966). А тематиката внушава не само респект, но и разнолики идеологически интерпретации. Вера Мутафчиева е дъщеря на известния византолог проф. Петър Мутафчиев и сестра на емигриралия във Франция Боян Мутафчиев. Може би опосредстваната аналогия между съдбата на невъзвращенец с тази на Джем султан, кара писателката да разплете участта, сполетяла багрянородния син на султан Мехмед II, карайки ни да се замислим върху съдбовните знаци на житейските парадигми.

Не за пръв път поетесата и литературен критик Лалка Павлова се заема с аналитична интерпретация на знакови български творби. Нейните пространни размисли върху романи на Яна Язова и Фани Попова - Мутафова вече са ни подготвили за среща с герои и събития от далечното и не така далечно минало. На пръв поглед събитията, свързани със смъртоносната надпревара за власт между двамата братя Баязид и Джем султан сякаш няма пряка връзка с българската национална съдба, но всъщност участва в нейното моделиране и я поставя пред трудно преодолими предизвикателства. Неслучайно баща им е назован Завоевателя, тъй като той превзема на 30 май 1453 година Константинопол и тази победа оповестява смъртта на Византийската империя. Мехмед II подлага на безмилостна сеч християнското население в града и превръща перлата на православието „Света София” в джамия. Свирепият султан не спира своята експанзия, а завладява през следващите години Сърбия, Трапезундската империя, множество егейски острови, Босна и част от Херцеговина, Албания, Влахия и част от Молдова, Кримското ханство… Умира при загадъчни обстоятелства, предприемайки поход към Египет, за да победи мамелюците. Годината е 1481 и начело на Османската империя застава синът му Баязид II, управлявал огромната държава три десетилетия - до 1512 година.

Вера Мутафчиева използва непреодолимия конфликт между двамата братя, за да създаде творба, различна от каноните на соцреализма и кореспондираща с психологическия драматизъм на високата европейска литература. Завършила османистика в Софийския университет и специализирала в чужди университети, В. Мутафчиева създава този роман вече като утвърдено име в българската историография. Авторката търси и намира пътища до читателите, които са обагрени емоционално и непридържащи се към строгите научни канони. В монографията си Лалка Павлова разгадава онези вътрешни импулси, чрез които се осветяват за повечето хора смутните времена, когато сблъсъкът между Изтока и Запада достига апогея си, а Европа е изправена пред реалната опасност да бъде завладяна от османските нашественици.

Тези тъмни векове все още не са разкрили своята вътрешна светлина и пред вътрешното зрение на обикновените хора се разстила плътна мъгла от мистицизъм, тайнственост и двусмислия. Бихме могли с право да твърдим, че „Случаят Джем” дава достатъчно информация за онова време, поднесена художествено, ала с максимална пристрастност към историческата правда. Защото събитията сами по себе си са безпристрастни констататори и създатели на реалността, а различните интерпретации разкриват субективното им отразяване в структурите на общественото съзнание. В монографията си Лалка Павлова очертава новаторството в тази книга, състоящо се в различните разкази за действията на Джем и усилията му да завземе престола с помощта на външни фактори.

Битката между двамата братя за престола на империята се разгаря на 21 юни 1481 година при Йени шехир. Армията на Джем султан е разбита и нейният предводител се принуждава да търси убежище при египетските мамелюци - смъртни врагове на османците. Багрянороденият Джем отново се бие с Баязид и отново войските му са разгромени. Спасява се при рицарите на остров Родос, устояли на османската флота. По тяхно внушение Джем тръгва към Унгария през Франция, ала там е принуден да остане шест години - до 1488, и още шест години остава в Рим, използван за разменна монета между Баязид и католическа Европа в дипломатическата игра за власт и надмощие. През декември 1495 година Джем умира в Неапол и все още съществуват неизвестни около смъртта му. Дали тя не е предизвикана от брат му, или пък от властния папа Александър VI Борджия и неговата дъщеря и любовница Лукреция Борджия? За тези исторически личности са написани немалко на брой книги. Александър Дюма разкрива интригите и задкулисието на Ватикана по време на лукавия и безнравствен папа. А Дарио Фо създава романа си „Лукреция Борджия”, опитвайки се да осветли живота на жената, превърнала се в символ на безразсъден авантюризъм и притворство.

Авторката на романа „Случаят Джем” е оценена справедливо от проф. Тончо Жечев, който признава нетривиалния подход към сложната тема: „Интересен е композиционният маниер, с който е разгърнат този малко необичаен за нас исторически роман. Чужда на романтизма и спиритуализма, Вера Мутафчиева е избрала метода на криминалното следствие по „случая Джем”, т. е. извикване на духовете на съвременниците на Джем, причастни към неговата история, които дават свидетелски показания за станалото с него в продължение на петнадесет години…”. Това разчупване на стереотипа със сигурност е коствало немалко на писателката, която до края на живота си не изменя на историческата тематика и изгражда с много усилия и труд забележителна научна кариера. През 2004 година я избират за академик на БАН, а преди това е заемала престижни постове в академични институти, в Комитета за култура, в Комитета за българите в чужбина и в Съюза на българските писатели.

В своето изследване Лалка Павлова е успяла да достигне в максимална степен до историческата тъкан на повествованието и рисува мащабни словесни картини, които стават реалистичен фон за художествените процеси. Историята на Османската империя от нейното възникване, апогей и залеза й през 20-те години на миналия век, авторката на монографията „Съдът на Историята” пресъздава, използвайки изобилна документация. Разкрити са сложните дипломатически отношения между Османската империя, Ватикана, Неаполитанското кралство, Венеция, Египет, Франция и Унгария.

Умението на Вера Мутафчиева да премахне времевата обремененост усилва философската интерпретация на конкретните събития и им придава по-висока обществена значимост. Лалка Павлова усеща стремежите на Вера Мутафчиева да изведе общото и непреходното от сферите на конкретността, за да може по-обстойно и доказателствено да се опише сложния сблъсък между Изтока и Запада. Един след друг се появяват свидетелите, които допълват образа на Джем султан. Великият везир Мехмед паша е показан като съвременник на престолонаследника, макар да е живял два века по-късно. Два века по-рано от времето на Джем живее великият персийски поет Саади, ала е представен като негов близък приятел и съратник, стремящ се да съхрани лирическата душа на „багрянородения”. Саади свидетелства за усилията на Баязид да даде безмерно количество дукати на папа Александър Борджия, за да бъде убит стремящият се към престола Джем султан.

Като свидетел пред историята се явява  и Пиер Д‘Обюсон от остров Родос - велик магистър на Йоанитския орден. Членовете на ордена се чувстват чужди сред населяващите острова православни гърци и се изповядват зад дебелите крепостни стени, докато свободолюбивите гърци се молят на Господа от висотата на планинските върхове. Лалка Павлова точно е усетила и подчертала в монографията си пристрастието на Вера Мутафчиева към православието и сполучливо намерената възможност да се покаже превъзходството на източната църква над римокатолическата.

Докато Западът обсипва с илюзорни надежди Джем, че ще бъде създадена коалиция, която ще тръгне срещу османските орди и ще върне Джем султан в Стамбулските сараи, коварният Баязид обсипва с купища златни дукати Великия магистър, за да държи брат му по-далеч от столицата на Империята. Вера Мутафчиева описва натрупващия се страх от неизвестността и монотонните напомняния на Д‘Обюсон, че Джем трябва да напусне Родос, защото това място е опасно за него. За Лалка Павлова сцената на отплуването от острова е сред централните и кулминационни епизоди в романа. Сянката на багрянородения престолонаследник сякаш озарява мрака, а силуетът на Великия магистър прави тъмнината по- гъста и непрогледна.

Като свидетели на историята се явяват и два женски образа. Селджук хатун е олицетворение на източния тип жени. Тя дава кураж на Джем да се бие за престола, а европейката Филипина-Елена е разменна монета в коварните отношения между крале и висши католически духовници.

В своето изследване Лалка Павлова успява да направи нов прочит на един роман с особено място в съвременната българска литература. Европейски по своя размах и общочовешки като естетически и емоционални внушения, „Случаят Джем” сякаш изживява нов ренесанс. Актуалността е повече от видима, но в случая по-важни са съзвучията със съвременната реалност. Те биха могли да подпомогнат усилията към търсенето на нови пътища за сближаване на отделните народи и приемането на техните културни различия като част от действителната социална полифония. Ето защо завръщането на „Случаят Джем” от времената на прекомерната идеологизация към днешната реалност е безусловна заслуга и на Лалка Павлова. С това свое изследване тя надхвърля границите на литературно-критическия анализ, създава прецизен наратив и изобилстваща историческа достоверност, в която се отразяват истините за жестоките робски векове, принудили народа ни да оцелява и възвисява своята трагическа непреклонност.