Петър Ванчев

На Алекс, Анди и Антонио

“На колко години съм?” - питам си внука.
“На един милион!” - отвръща ми той.
И всъщност ми дава наяве поука
какъв съм аз точно и кой!
Не съм ли в очите му стар динозавър
от онзи “Джурасик парк”?
А може би - критския минотавър,
който Тезей ще срещне пак…
Ех, внучета мои в далечна Швейцария!
От дъжд на вятър се виждаме с вас.
Без своите внуци остана България,
затуй динозаври живеят у нас.
И кой ли след време тук ще се върне
не знаят гадатели нито ден, нито час.
Но младият Зевс носи огнени мълнии
и той е, момчета, ЕДИН от вас!