ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА
Из сборника с разкази „Болница с бял кръст на покрива”
Една белязана от смъртта млада жена чакаше пред кабинета на доктор Донев. Нямаше никакво съмнение, умората личеше. Ръцете на младата жена бяха отпуснати като копринени шалове, тя едва се раздвижи към бюрото, приседна на кушетката, очевидно някаква тежка драма беше засегнала нейната душа. Макар и сломена, лицето й беше бяло и красиво. Той я прегледа.
- Спиш - рече внимателно той и се отмести от бледото й ухо.
Косите й бяха разпуснати като на митичната Медуза.
- Стюардесата дойде, спомни си санитарката, когато младата жена подкрепяна от доктора излезе от кабинета.
Малката провинциална болница беше навикнала с посещението на стюардесата в кабинета на ушния лекар.
Двамата седнаха на пейката в двора на болницата. Стюардесата погледна навътре, надълбоко в небето. Нашето градче отдавна беше узнало, че стюардесата Катя няма повече да лети. След последната своя вестибуларна криза тя се завърна отново при нас. Живееше с майка си, още не беше започнала никаква нова работа.
- Ще му развали семейството - дообясни санитарката на градинаря.
- Болна жена - изтри устата си с омачкана кърпа градинарят. - Спи.
- Знам аз какво става - тръшна кофата санитарката.
Стюардесата трепна. Градинарят отряза две рози - едната бяла, другата кърваво червена. Нейният баща ме научи да ашладисвам, заоправдава се той.
Чисто беше небето над нашето градче, когато Катя летеше ние винаги си спомняхме за нея, по самолета прелитащ по редовната линия, като изнурени провинциалисти, тайничко й завиждахме. Уважавахме и доктор Донев. Понякога тя идваше да види майка си и тогава градчето си припомняше, че докторът е нейната ученическа любов.
Градинарят я чакаше пред входа на болницата. Понякога си мислехме, че доктор Донев се люби с нея в кабинета си. Тя идваше неотклонно, винаги в осем сутринта, вземаше си номер от регистратурата и търпеливо чакаше своя ред. Но доктор Донев
отваряше точно в осем и пет вратата на кабинета. Прегледът продължи повече от час. Сестрата, щом Катя влезеше, отиваше в барчето и изпиваше две кафета, бавно, сякаш целуваше чашката.
- Няма смисъл - обясняваше със змийски език санитарката на чакащите пациенти. - Един час най-малко.
Макар, че Катя спеше общественото мнение беше будно. Тя спеше от онзи момент, когато детето се задави с шоколадов бонбон. Прелитали над пасифика. И си мислех тогава за теб, разказваше му Катя. Инцидентът се беше превърнал в натрапчивост. - два часа и половина с мъртвото дете на борда.
Точно така се случило - детето било десетгодишно, с лунички по нослето. Катя поела задължението да придружава момченцето.
- Бяхме приятели с майка му - каза пресипнало тя.
- Оттогава ли не можеш да спиш?
- Струва ми се, че спя - призна си тя. - Мисля, че винаги спя, даже и когато съм будна.
Ние, колегите, се мъчехме да си обясним нейното състояние. Един факт беше абсолютно сигурен - Kатя даже и когато беше будна, чувстваше, че спи. Може би е белязана от смъртта, помислих си аз. Тя живееше в някакъв полусън, между камъка и небето. Доктор Донев понякога успяваше да я изтръгне от нейната дрямка.
- Разправят, че не можела да спи - каза градинарят.
- Нищо подобно, - възмути се санитарката. - Тя непрекъснато е заспала. Станала е кьорава от спане.
Изобщо, безкрайно сме благодарни на живите хора. Ако знаехме, че Екатерина е на границата между смъртта и живота, бихме намерили съжаление в златните си сърца.
Никой от колегите, нито пък градчето беше съумяло да види нейната смъртоносна рана. Тя имаше сърце, което не тласкаше само кръв по нейното тяло. Колегата ми доктор Донев, се опитваше да зашие раната на нейното второ сърце. Раната върху това второ сърце светеше като Полярната звезда. Виждаш ли, отбелязваше пилотът от нейните съновидения, виждаш ли: това е Малката мечка, а това е Голямата мечка, тук е Полярната звезда.
- Тогава аз бях заспала - разказала му Катя. - Сънувах, че плувам между съзвездията.
- Не е тъй - дообясни санитарката на градинаря - едно куче, когато вземе да побеснява, препикава тоягата на овчаря.
Градинарят вдигна високо над кръглата си глава двете рози. Двете рози олицетворяваха двата полюса на планетата, но санитарката, нито пък градчето усещаха нещо от астрономията. Бялата роза, обясни им градинарят, е Северният полюс, а червената е Южният полюс. И двете рози се ръководят от Полярната звезда.
- Много е сложно - казах аз.
- Сложно е - съгласи се градинарят.
- Всички сте откачени в тази болница - изписука санитарката.
Една сутрин ние научихме, че Катя внезапно е отлетяла на Полярната звезда.
Санитарката в деня на погребението бързо разказа на градчето нейната съдба. Моите колеги вече знаеха, че Катя е летяла по външните линии, била е съвсем здрава, преди да се задави с шоколадови бонбони момчето. С отмерена и равна походка е преминала покрай митничарите, водила е детето като свой син за ръка, щурманът го е пипнал по бузката, момчето е обяснило на екипажа и пасажерите, че баща му е музикант и свири на тромпет в кабаре „Тропикана”.
- Може би е било случайно - опитах се да утеша колегата Донев.
- Не е случайно - въздъхна той.
- Отровила се е - каза санитарката.
- Полетяла е за звездите - размаха като заклинание розите градинарят.
