Иван Д. Христов

Името на Павел Костов - поборник за народна свобода, сподвижник на Апостола, председател на революционния комитет в Станимака / Асеновград / и активен обществено - политически и културен деец след Освобождението, е малко познато.

Павел Костов Паунов е роден в село Добралък през 1842 година. След учението си в Добралък той учи в Асеновград и Пловдив. Завръща се в родното си село като учител, който възпитава своите ученици в народностен и родолюбив дух. В Добралък той се оженва. Тук се ражда и първото му дете, но скоро жена му умира. Малко престоява младият учител в родното село, за да види и се радва на плодовете на своя просветителски труд. За кратко време той учителства и в асеновградското село Лясково, след което се изселва в Асеновград. Оттук нататък Павел Костов завинаги свързва съдбата си с този град.

Един ден, слизайки от планината, той прекосява стръмнините около града, засети с маврудови и памидови лозя и черници. Младият учител вдига глава и отправя поглед отсреща, в Баделема. Слънцето потъва в Бачковското дефиле зад гърба на Асенова крепост. Пред очите му е Станимака - градът, притиснат към полето от родопските възвишения, сякаш в плен на огромни планински окови. До слуха му долита приглушения ромон на Чая, която мие откъм двата бряга дворовете и темелите на ниските неизмазани къщи, бавно и боязливо пръска водите си в тях, като че ли я плашат да продължи пътя си през равното Тракийско поле към Марица.

Долу, до Чинара, се червенеят къщите на турската махала, потънали в зеленината на овошките и спотаени между градините. На североизток от Бахча махала, по стръмнината Брега, е новата Нохто махала, населена с балканджии, дошли от близките родопски села със своите обичаи и традиции. Това са надничащи надолу към реката аргатски къщи, в които дървениците съжителстват ведно с хората. По тесните калдъръмени сокаци на Нохто махала бавно слизат към чаршията след натоварените си катъри - кираджии, въглищари и дървари.

Много пъти ще крачи Павел Костов по тази чаршия до прочутото кафене на Арапа, ще усеща гъстата гюлова миризма, ухаеща откъм градините му, засети с червени гюлове и чемшири. До кафенето на Арапа е дюкянът със ситен тютюн на Каламанди. Срещу него  - железарията на Дълъмис, където се продават желязо, пирони и петала. Наоколо са дюкяните на памукчии и оцетари. По-нагоре е Карпузовият хан, до него кръчмата и кафенето на едноръкия грък  Карпуза, в който следобед , свири оркестър, доведен чак от Цариград. Над кафенето е хотелът, където вечер отсядат едри търговци на вино и пашкули.

Павел Костов се настанява да живее в преселнишката Нохто махала. Той се оженва повторно за Мария Райчева Иванова, родена в родопското село Петково. На улицата, която минава покрай църквата „Свети Димитър”, си изграждат къща в родопски стил, в която се раждат останалите му пет деца.

Още с идването си в Станимака Павел Костов се включва в революционната борба. Той учителства в Станимашкото училище, открито през 1858 г. Тук младият учител следва традицията на копривщенския даскал Нешо Брайков, който пръв скъсва с допотопната килийна метода на обучение и заучаването на псалтира и наустницата, като въвежда изучаването на история, география, смятане и естествена история. Павел Костов вдъхва у своите ученици родолюбиви чувства, засилва у тях българщината и омразата към турските поробители и гръкомани. Той става един от ревностните борци за самостоятелна българска църква. Подпомага отец Матей Тодоров да започне да проповядва на църковнославянски език в църквата „Свети Атанас”.

Обаянието на Васил Левски е безспорно, но още преди неговата първа обиколка е имало хора готови за бунт във всяко селище. Така е и в Станимака. Апостолът на свободата е чаканият водител, чийто следовници са били готови. И днес е живо преданието за посещението на Левски в околностите на Асеновград - Араповския манастир „Света Неделя”, манастира „Света Петка” и в селата Новаково, Червен, Леново и други.

Отон Иванов в своите спомени разказва за срещата си с Левски в Араповския Манастир, устроена от поп Сава Катрафилов: „Най-после той каза кой ден пак да бъда и ще се срещнем с Левски. Него ден пак бях на манастира, гдето пристигна Левски и след дълги разпити ни закле…”

Във вестник „Дружба” от 1938 г. се твърди, че по разказите на бившия игумен на манастира „Света Петка” - иеромонах Никифор, „Дяконът един ден посетил манастира, за да образува комитет между братята”.

Павел Костов като член на първия революционен комитет в Асеновград, поддържал близки отношения със съратниците на Левски - Отон Иванов и Сава Катрафилов, и съвсем логично е да се приеме, че той също се е срещал с Апостола в околностите на Асеновград.

В началото на 1873 г. в къщата на Павел Костов е съставен първия революционен комитет в Асеновград от Отон Иванов - часовникар по онова време в града. Комитетът се оглавява от Отон Иванов, а негов заместник е Сава Катрафилов, учител в манастира „Света Неделя”, край с. Златовръх. В комитета влизат още девет членове, между които е и Павел Костов. Целта на комитета е да се привлекат още съзаклятници и се съберат пари за оръжие. Каква е по-нататъшната дейност на комитета не е известно, но през април 1876 г. Отон Иванов пристига отново в Асеновград и го възстановява.

Вечерта на 16 април 1876 година той свиква събрание пак  в къщата на Павел Костов. В гостната стая на Костови е светло. Шишето и огледалцето на горящата между долапите лампа са грижовно изтрити. Миндерите са застлани, а по средата е поставена маса и няколко стола около нея. Навън през двата полуотворени прозореца се разстила тъмносиньо небе, трепнало в звездно сияние. Пролетната нощ нахлува в широката стая и носи замайваща априлска ведрина. Вратите и прозорците се затварят, басмените перденца покриват стъклата им. Един по един пристигат съзаклятниците. След като са уточнени предстоящите революционни задачи от Отон Иванов, отец Матей Тодоров измъква от расото си евангелието, запалва вощеница и с вдигната за богослов ръка заклева поред всички присъстващи във вярност към делото. За председател на революционния комитет е избран Павел Костов. Райчо х. Георгиев твърди , че в комитета е имало две жени - майка му и жената на Павел Костов, които са подведени също под клетва.

В свидетелство на Пловдивското поборническо опълченско дружество от 1906 г., Отон  Иванов удостоверява, че „По инициатива на Павел Костов е бил основан първий таен революционен комитет в Конушка околия в собствената му къща, гдето са били подведени членовете му под установената клетва, след което последния го избрали за председател на комитета, с което си качество организирал и подготвял населението на същата околия за предстоящото въстание, като събранията за тази цел ставали в неговата къща.” Отново с удостоверение от 1910 г. Отон Иванов, като свидетелства, че Павел Костов „бе съзаклятник по приготвящата се революция през 1876 година и бе председател на Станимашкий революционен комитет, който бе основан от мен.”, пише: „Павел Костов имаше грижата да ходи и по околните станимашки села за съставяне на революционни комитети и умножаване на съзаклятниците, от които помня само Лясково и Добралък, гдето е ходел”.

От цитираните документи е видно, че в центъра на революционната подготовка в Станимака  най-дейна фигура е председателят на комитета Павел Костов. Под неговото ръководство в тези паметни априлски дни се провежда трескава организационна и бойна подготовка - събират се пари за оръжие и муниции, леят се куршуми, закупува се оръжие, приготвят се лекарства. Доставят се и два товара барут и оръжие, което укриват в манастира „Света Петка”.

На 22 април куриерите на въстанието се завръщат в Станимака и донасят вестта за избухването му, както и първите съобщения за кървавата разправа с въстаниците по Средногорието и Маришката низина. Тревога и смут свива сърцата на станимашките съзаклятници. Отон Иванов се измъква от града и тръгва към родопските села. Павел Костов и Желю Танев на 24 април отиват в манастира „Света Петка”.

В тези тревожни и барутни дни населението на Станимака и околните села тръпне в тягостно предчувствие. По Конушкото поле и родопските пътеки се движи редовна турска войска. Гъсти тълпи башибозуци се трупат наоколо. Заканите им не вещаят нищо добро. Всеки ден се носят все по-ужасни вести за кървавата разправа, насилията и погрома на въстанието. Скоро и в Станимака пристигат башибозушки орди, за да предадат на огън и грабеж българските махали. С големи откупи градът е спасен.

Чрез спомените на очевидците, репортажите на княз Церетелев до Петербург и донесенията на Вельо Добрев до Найден Геров научаваме каква е съдбата на Павел Костов и останалите съзаклятници след кървавите събития: „Турските власти заловили Отон Иванов, Свещ. Матей Тодоров, поп Георги, Желю Танев, Павел Костов и заедно с повечето от свещениците и учителите от асеновградските села ги хвърлили в пловдивските тъмници.”

Преминал през пламъците на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война през 1877 - 1878 г., Павел Костов се утвърждава като един от най-известните обществено - политически и културни дейци на Асеновград. Вестник „Марица” от 1880 г. отбелязва: „Читалищното настоятелство, а особено неуморно деятелният председател г-н Павел Костов сполучи да отвори училища във всяко село както в Конушка, тъй и в по-голяма част от Рупчоска околия”.

Народополезната дейност на Павел Костов е свързана и с изграждането на трикласно училище в Асеновград, общинска сграда, издигане диги по поречието на Чая и изграждане на железен мост. В продължение на два мандата е избиран за кмет на града и за народен представител в Петото обикновено народно събрание / 1887 - 1889 г. /

Панайот Сребрев твърди, че Павел Костов е бил кмет през Стамболовото управление /1887 - 1894 г./ и когато е станала борбата за Асеновия надпис.

На 16 август 1878 г. в Пловдив в дома на Димитър Матевски се свиква събрание, което решава да бъде основан и се бори за обединението на разпокъсаната родина комитетът „Единство”.

Като председател на комитета „Единство” в Асеновград  Павел Костов взема дейно участие в борбата против турските метежници, ръководени от англичанина Сенклер  през 1878 година. Той подпомага активно и дружината на капитан Петко войвода, в която куриер е Георги Стойчев, а един от четниците му е Панайот Димитров, и двамата от село Добралък.

За добрите приятелски отношения на Павел Костов с Петко войвода свидетелства и писмото от 1890 г. на Христо п. Константинов , с което моли Костов в качеството си на кмет и депутат да се застъпи за освобождаването на Петко Киряков арестуван в Пловдив.

Жителите на Станимака и селищата на Конушката околия вземат активно участие в подготовката и провеждането на съединението на Княжество България и Източна Румелия.  На проведеното от 16 до 18 май 1880 г. събрание в град Сливен на представители от Южна България за обсъждане въпросите по осъществяване на Съединението, за представител на Конушка  околия единодушно е избран Павел Костов.

На 23 август 1885 г. се провежда поредното заседание на БРЦК по Съединението, на което се утвърждава планът за действие, в който главна роля за завземането на властта в Пловдив се възлага на четите от Асеновград, Голямо Конаре и Чирпан.

Отново в къщата на Павел Костов кипи революционно оживление. Вечер, когато пламъчето на газената лампа трепетливо осветява тесния си кръг виделина, чевръсто работещите ръце на Фанко Кузманова и Мария Петкова, свели глави над златистата коприна, бод след бод, везат канавата с алени копринени конци и шият знамето на четата.

През 1885 г. Павел Костов участва активно в Съединението на Източна Румелия и Княжество България и последвалата Сръбско - българска война.

Като изтъкнат обществен деец от либералната партия , Павел Костов поддържа тясна връзка с лидерите на тази партия - Петко Каравелов, Драган Цанков и Стефан Стамболов, с патриарха на нашата литература Иван Вазов и други видни дейци.

В последните дни на живота си Павел Костов се изселва в София при сина си Иван Павлов  Костов, известен журналист. Там го заварва и ранната му смърт през 1902 година.

Богатият революционен живот на Павел Костов е жив пример за всеотдайно служене на народните интереси и образец за искрено родолюбие.