АФОРИЗМИ
Старчески оптимизъм - докато можеш сам да си режеш ноктите на краката, нещата вървят добре.
Обикновено различни видове познати заместват приятелите.
Ако е рекъл Господ, откритие може да се направи и със затворени очи.
Колкото и да се навежда робът, живеещият на гърба му няма да падне сам.
Рискова комбинация е тънкокожието да бъде съчетано с дебелоглавие.
Много повратливите може да се обесят и на ластик.
Гарванът пее най-много за мършата.
Всяко вдъхновение съдържа и въздух под налягане.
Презрението на страхливите към любовта се дължи най-вече на завист.
Общочовешкото най-трудно се разпределя.
“Всички стоят наопаки” - забелязал прилепът.
Индустриализацията засилва технологичния дефект на човека.
И грехопадението има своето ускорение.
Повторението е майка на знанието, но Бащата дава само един живот.
В абсурда на живота суфльорът може да стане главен герой.
Напъващите се да подобрят човешкия геном също са с генетични дефекти.
Истински практичните хора тръгват към отвъдното с духовен багаж.
Земният край на човечеството не може да бъде геройски.
Героично е алкохоликът да е и работохолик.
Човекът е обект на собствената си субективност и обратното.
Човек умира и поради небрежност към мотивите си за живот.
Самоизяждането не спасява от наднормено тегло.
Дребнавостта на човека се вижда и с просто око.
Един от абсурдите е, че някои хора падат много ниско и пак остават забележими.
Всяка страст е робовладелец.
Когато книгите ти омръзнат, това пак е нещо поучително.
Развинтената фантазия не замества реалното развитие.
Негодниците най-лесно се нагаждат.
Равнодушието е най-добрият приятел на неравенството.
Духовно заспалите гледат на живота по-бодро.
След забранения плод никоя храна не е екологична.
Лудницата на живота се вижда най-добре при смяната на телевизионните канали.
Политиката е толкова мръсна работа, че при нея и безделието не е чисто.
Търсенето на щастието не винаги е добронамерено.
Честолюбието без достойнство се превръща в мазохизъм.
Колкото и да е горчив животът, най-много локуми се разтягат за него.
И да не храниш надежди, времето е всеядно.
Нищо не е довършено, за да го чакаме наготово.
Самотата е най-сигурната карантина срещу заразите на душата.
На голямото дълголетие може да се радваш кратко.
В опитите да се подчертаеш може да се задраскаш.
Големите претенции на разума обикновено се оказват недоразумения.
Много творци доизмислят безсмислието си.
Без религия и най-простата самота поражда усложнения.
Най-голям страх изпитваме от необятното.
Всичко се случва заедно с неговото отрицание.
Трайното спрямо безкрайното е посредствено.
В играта на вероятности и невъзможното е сред победителите.
Самочувствието е последната собственост.
Плодът на голямата зрялост ни откъсва от живота.
Унижението е половинчато, ако не премине в самопрезрение.
Само надеждата подкрепя вярата в любовта.
Последствие има и там, където няма причина.
Масовото лекомислие смазва мислителя.
Всеки се огъва според своите непоносимости.
Без да искаме стигаме и до нежелание за живот.
Човекът не е произлязъл от маймуната, но често влиза в нейни роли.
Животът на суетата е в смъртта на реализма.
Мързелът се е появил преди умората от живота.
Бог е създал безкрайността, за да не оплакваме изгубеното време.
Доживотната любов е най-интересната мономания.
Лебедова песен може да чуеш и сред тресавище.
И да загубим надежда, се хващаме в нейните отломки.
Отслабването на паметта може да засили философското мислене.
Нищожният човек се стреми да знае нещо лошо за всеки.
Позорно е да не се срамуваш.
Самотата доизмисля разновидностите на страха.
Не може да се откажем от себе си, след като принадлежим на Бога.
Животът е изтъкан от прекъснатости.
Страшно е да си жив само поради страхливост.
Преоценяването на живота не значи, че той е ценен.
Всекидневието на живота се преувеличава, защото е дребно.
Безсмислието изнемогва от възможности.
Голямото отчуждение поврежда инстинкта за самосъхранение.
Балансираният човек мрази само до безразличие.
Кутията на Пандора се оказва с двойно дъно, защото злините са повече от очакваното.
Ако си пред пропаст, може да ти провърви само назад.
“Човек” звучи гордо само за атеистите.
Всички неизвестности в смъртта са отговор на нейните задачи.
И да изпуснеш всички пътища, пак хващаш погрешния.
Когато дивото зове, надвикай го.
Светогледът на самоопиянения води до световъртеж.
Усложненията за човека се дължат на сложността на неговата направа.
За разлика от смъртта животът не чака никого.
Светът е непоправим, но непрекъснато се стремим да го ремонтираме.
За да победи, и най-смелият войник понякога пълзи.
Всеки има право на бягство от отговорност пред неразрешимите проблеми на битието.
И да стигнеш до безразличие се изисква много инициативност.
И полето на честта лесно се превзема от плевели.
Страстта винаги тайно изпреварва емоцията.
Нищо не ти отнема времето така, както самото време.
За да мислиш свободно, трябва да тръгнеш от предположението, че разсъжденията са безсмислени.
В състезанието на пожеланията побеждават предимно зложелателите.
Човекът е второстепенна грешка с първороден грях.
Самотата не е тежка, когато е наситена със самобитност.
Във физиологията на човека е останала много кал от неговото създаване.
Интуит - подслушвач на душата.
Любов - често недоизясненост на сексуалната многозначност.
Съвест - ластикът на душата.
Терор - винаги и заложник на страха.
Яд - лично производство на отрова.
Към философския поглед спада и затварянето на очите.
При някои мозъчната кора играе ролята на амбалаж.
Трудно разбираме кога интересът към истината преминава от любознателност в любопитство.
В борбата за свобода човек остава без свободно време.
Лош вкус е пълната вяра в човека.
Как да се предадеш, като нищо не може да те плени.
В любовта към себе си ревността е излишество.
При песимиста любовта към себе си е несподелена.
Сред телесните течности не можеш да плуваш в самодоволство.
Край огъня на любовта се греят много мазохисти.
Когато животът преминава като насън, сънищата рядко се превръщат в спомени.
Глупак - човек, който боледува от тежко лекомислие.
Животът е скоропреходен - бърза да изпревари своя смисъл.
Чарът на страха е в неговото предугаждане.
Малко знаем за себе си при излишък на самолюбие.
Най-ненадейно е да не се надяваш на нищо.
Честният мислител трябва да изключи мисълта за своята изключителност.
Без срама всяко човешко съществуване е цинично.
Проблемът за смъртта е безсмъртен.
Бръчките са като завоите на съдбата - предначертани.
В залеза на живота и сенките могат да изсветлеят.
С олекването на глупостта ни животът става по-тежък.
И абсурдите на живота са част от неговата логика.
И безгръбначният има своята закостенялост.
Винаги ще има кой да се продава за паница леща, дори паницата да е празна.
Духът узрява в разцвета на трагедията си.
Всеки популизъм е антинароден.
Мазохистът винаги усеща, че не е достатъчно нещастен.
Атеистите държат дявола за опашката, без да разбират, че са възседнати от него.
Бягането от смъртта е щафетният спорт на човечеството.
“По делата им ще ги познаете”. И по адвокатите им.
Относителното тегло на живота е доказаното.
Липсите в човешката природа винаги са в излишък.
Алчните хора ти вземат и здравето.
Необходим е закон, по който хората, които не защитават правата си, да бъдат съдени.
В мярката на нещата е и излишеството от хора.
Единственият втори шанс в живота е безсмъртието на душата.
Всеки метаболизъм има своята клоака.
Паметта ни изневерява и от любов към разнообразието.
Логично е служебните правителства да се състоят от службогонци.
За глупостта е казано всичко, но тя продължава да има последната дума.
Понякога прозрението е падение в дълбочината.
Некачествените намерения раждат лошо бъдеще.
В Отвъдното всяка душа е астронавт.
Утешително е, когато страхът от смъртта се превръща във философска любознателност.
Вегетиращите хора винаги се мислят за прави - като правото черво.
Не винаги постоянната тъга е болест, както и непрекъснатото щастие - безумие.
Самовнушението за доволство не води до щастие.
От дълга към отечеството обикновено остават само данъците.
Колелото на живота все някога ще стигне до края на света.
Житейският вятър е по-силен за крилете на славата.
Човечеството се развива зле поради липсата на конкуренция с други светове.
Здравият разум изисква да не разчитаме само на него.
Закъдето и да бързаме, животът е едно изчакване.
Може да се залъгваш и с частица от истината.
Песимизмът е десант в тила на абсурда.
Всяка гордост е за съжаление.
Когато душата ти е плитка, задълбочаването е фарс.
Ако животът е война, духовните десанти са нейното украшение.
Много амбиции са само едни бездарни мечти.
Разликата между изкупуването и изкуплението е космическа.
Страхът от паниката е достойнство.
Самочувствието на почтения човек трябва да се изгражда при съпоставка с великите мъртъвци.
Най-светлите идеи са прозрачни за техните противници.
Баналният живот винаги е в срок на годност.
Идеята придобива плът само чрез борба.
Дяволът се прави на идеалист след свършен факт.
Един от аргументите на дявола е, че дори светлината се пречупва.
Импровизацията е емпатия към скрити емоции.
Повечето книги те отучват да четеш, но за хроническия библиофил са слабо лекарство.
Глупостта краси страха от смъртта.
Във всеки човек има залез, който не зависи от слънцето.
