Георги Н. Николов

За любовта, още със зараждането на мислещото човечество и досега, са изписани планини от жарки слова.

Ще бъдат изписвани и още, защото людете, изпаднали в чаровния й плен, искат да останат в пределите му завинаги.

Да бъдат до своя любим образ, в плът и кръв, до последния си дъх и да благоговеят пред него като пред жива икона, молейки нейния благослов…

За нея, любовта, е и съвместната поетична книга „ТИ” на Елка и Матей Ебори, дело на изд. „Библиотека България”, С., 2021 г. В писмо до мен Елка бе споделила: „Тя е нещо като експеримент и по-скоро материален израз на това, което ни е събрало в последната третина от живота”.

В уводните си думи към „ТИ” Ваньо Вълчев отбелязва: „Прочиташ двете й части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения”.

Според мен обединяващото мото на страниците е една строфа и тя гласи: „Разбирам, че каквото и да сторя, не мога да избягам от сърцето си”.

Всъщност, целият сборник е красив, възторжен химн на тържествуващата любов; на топлата, вечна и неразделима взаимност между двама души, изпитали в годините различните превратности на битието с неговите светли и недотам светли страни; с много надежди, понякога сбъдвали се, а понякога - прегорели в зародиш във времето.

Но те безспорно, макар и несъзнателно са търсили в хорската многоликост именно този, другия, чакания, с когото Създателят най-после ги е съединил в едно цяло.

Рядкост, но не и изключение е двама автори да работят върху градежа на един и същи ръкопис.

Още по-рядък е този факт в лириката, но Елка и Матей безспорно са успели да го съградят и да ни го представят като красив дворец на взаимната си обич. Или по-скоро: доброволно, търсено и осмислено отшелничество на остров Ебори, присъстващ в творби от сборника.

На него неизменно царува хармонията, интимното преплитане, разбирателството. Властва дълбокото философско проникновение кое е стойностно в отредените ни дни от календара.

Пред кое да се прекланяме и кое да отминем като маловажно. До брега на този приказен остров не достигат делничните бури, дребнавата злоба, която понякога ни гризе за нищо, нито пък завистта на околните, които не са получили дарът на взаимното привличане и любовта в сивотата на ориста си.

Ето какво откриваме в стихотворението „Островни размисли”, което е послание от двамата творци към цялото наше общество. Към всички, извисени на крилете на духовното и на блестящата идея:

Небето е неимоверно близо.
Докосваме се с него
чрез сърцата си,
а обичта, която дишаме,
ни прави вечни.
И вече знаем -
няма смисъл от безсмъртие,
защото само споделеното
остава.

Стихосбирката „ТИ” несъмнено е успешен творчески експеримент и ярък пример за съвременна интимна лирика. Доказващ как от благословения пламък на нашите мечти да обичаме и да бъдем обичани се ражда крепък съюз на сърцата и душите, способен да преодолява всяка пречка по пътя си към бъдещето, през отреденото им настояще.

И аз най-искрено пожелавам на Ели и Матей още редица подобни художествени, емоционални и задушевни опити, които с прочита на стиховете остават за дълго в съзнанието на читателите. Още повече, че любовта е безсмъртна, неподвластна на човешките сезони, а само на зова на човешките сърца.

И дори когато людете прекрачат в небитието, остава тя: като вълшебен спомен, като песен и стих и като птица, която скоро ще донесе радостни трепети на своите нови развълнувани избраници…