ЖИВОТ
ЖИВОТ
Животът ни разделя и събира,
макар да е безкрайно кратък път.
И всеки ден по нещо в нас умира.
И нови светли дни ще се родят…
Дали надеждата последна ще остане
почти съм сигурен, че вероятно е така.
В очакване на следваща промяна
приижда в нас и приказна река…
Сред свлачища и срутища смутени
живеем своя миг без път назад…
И зная - любовта ако е с мене,
и с вяра и с надежда съм богат.
Дали надеждата последна е, не зная.
За нея всеки носи вяра през света.
Едно ще ви призная - в мойта стая
последна ще си иде любовта…
23 ЮЛИ 1942 ГОДИНА
В Стрелбището
разстрелът продължава…
О, майко моя,
о, Родино мила!
И след разстрел
Морякът оживява.
Гърмят в главата му.
Това е царска милост.
А да умреш и ти,
когато се отърсва
земята
от отровната си плесен,
понесъл вярата Вапцарова
и кръста,
това е истинската песен.
Да,
това е вече песен!
НОВ КУПЕН ВОТ
Жив дявол ли е бедният човек?
О, не, той стана вече друго нещо,
щом в 21 век
се е продал и за паница леща!
ОБЯСНЕНИЕ НА ПОЛОЖИТЕЛЕН ВОТ
И с машината,
и с бюлетината
резултата отлично го знаем накрая…
Демократите в родината
и извън родината
пак гласуват за сарая!
БЕСИЛОТО
Българийо, където и да си,
ти все такава винаги оставаш.
Бесило в мен и в София виси,
и Ботев в мен на Вола се сражава…
Хаджи Димитър, Стефан Караджа
през Дунав и през мене преминават.
И Бузлуджа е още смърт и свобода.
И Бузлуджа и с Дядото остава…
Българийо, където и да си,
без Дякона си няма как да минеш!
Едно бесило вечно ще виси
през всичките ни български години …
Българийо, където и да си,
на Шипка ще е винаги върха ти.
И споменът за руските брези
ще бъде знак по пътя ни безсмъртен…
Българийо, където и да си,
през нас минаваш винаги в кръвта ни.
При внуците ми утре потърси
бесилото, в което ще останеш…
БОРЪТ В ДВОРА В ЕРЕВИШ
Борът в двора станал на 40 години,
колкото е възрастта и на сина ми вече…
Строен, здрав, изправен като тебе, сине!
Като теб -
надежда за живот и път далечен…
В сняг и в жега
борът с клоните зелени
пръска аромата си
и оптимизма утрешен и устремен нагоре…
Аз седя под бора,
а той с мен ожесточено
все брои годините и пита
още дълго ли така безсмислено ще спорим…
Тихо отговорите
до мен забележими сядат
вместо спомена
и болката на стиховете…
Не потрепват клоните му.
Всяка есен борови иглички падат,
брулени от времето
и ветровете…
Антоново, кв. Еревиш
РЕКЛАМНИ ЦЕНИ
Два предмета на нова цена
по реклама в един магазин…
Идва нова поредна вълна:
вземаш два, а заплащаш един.
А дали е реклама това
и за хляба ни необходим,
щом от днес на цената на два
вече взимаме само един!
МИНИСТЕРСТВО НА СПОМЕНИТЕ
Такова министерство няма.
А всъщност винаги то липсва.
При всеки вятър на промяна
кой спомена не би поискал!
И пак избираш свободата
при всеки вот, дори с машина…
Край урните текат мандати,
дори при пълна карантина!
Такова министерство няма,
но даже и нелигитимно,
то има своята програма
и одобрение взаимно…
Защото спомените връщат
на власт мечтата и копнежа
по бащината селска къща
със силна майчина надежда…
Защото спомените пеят.
Най-силни са те в самотата.
Под покрива звездица грее,
попитат ли де й зората…
България така пътува,
през времето остава свята…
Не се продава и купува
гласът свещен на свободата.
Такова министерство няма.
Но то ще липсва утре също,
защото всякаква промяна
ни връща в дядовата къща.
А спомените оцеляват
при внуците от всяко детство.
И само те за тях остават
докрая истинско наследство…
А датите са в календара.
В сърцата спомена живее.
Щом принципал е мойта вяра,
знам, ще пребъда утре с нея!
РОДИНА
Това е моята програма
с небето като от коприна…
Две татковини още няма.
Една е моята родина!
Две татковини има само
гласът, изстинал по чужбина…
Две татковини никой няма.
Една е нашата родина!
КРАЯТ НА СВЕТА
Без повод да се върна,
внезапно ще си тръгна,
преди да си отиде
денят срещу нощта…
И никой, зная, няма
да търси в тая драма
причина, знак и повод
вината в любовта…
Живот и перспектива
внезапно си отиват,
внезапно се прощаваш
със всичко на света.
Спокойно казваш сбогом
на радост и тревога,
оставил по средата
тук хиляди неща…
Най-страшното е чудо -
невероятно, щуро, лудо
в една внезапна моя
несбъдната мечта:
Аз ненадейно ще се върна,
ей тъй да ви прегърна,
но няма да ви има
вас също на света…
ЧУЖДИ ЗНАЦИ
То не бяха Жорж, Кобурга,
юпита, телохранител…
И след всяка процедурна
точка някой точно питащ…
Осемстотин дни какво са?
А парите ни къде са?
После пак ще ни ядосат
покрай чалгата и феса…
Нямало държава още,
имало такъв народ!?
А дочухме, че от снощи
Харвард чакал своя вот!
Страшно е, когато само
търсим нови чужди знаци,
а в пресечни точки явно
пак са тримата глупаци !
После всичко ще утихне ,
и ще кажем: „Абе, хайде …”
И балонът ще се спихне
като българската гайда …
AРТ
По идея на Петър Волгин
И Арката френска, горката,
завита с чаршафи, ликува…
Дори триумфална съдбата,
сред глупости май тържествува.
Пикасо,
Дали,
Леонардо
оставиха друг свой стандарт.
Не ни завещаха стандарта
и на опаковъчен арт!?
Остави свободният Кристо
безплодие и пустота,
щом пълна с фалшиви артисти
е сцената пак по света…
