ВЪЗРАСТ
ВЪЗРАСТ
На Тодор Генов
Живееш като на война.
В това е - светло и жестоко -
предимството на възрастта.
Живееш като на война.
И падат покрай теб другари.
Окопът оредя, войнико стари!
И как да бъдеш дребен - на война?
От всичко делнично освободен,
пред истинската стойност на нещата,
ти с кожата си чувстваш красотата
на всеки с бой спечелен ден.
И всеки изстрел тебе те убива!
И сам учуден, ти усещаш как
пред вече осезаемия мрак
от тебе всичко смъртно си отива.
ВЯРНОСТ
Българийо,
веднъж ли вдигаха
за теб наздравици!
Но в колко чаши вместо вино
димеше твойта кръв, Родино!
Овързана с вериги и лъжа,
столетия ти гледа ужасена
как късат своите въжа
бесилки подлудени
и как топора на палача
с червени сълзи плаче.
До шия в гроба - оживя!
Че в тия брулени от бурите нивя
се раждаха мъже, които
за вярност не говорят гръмовито,
но в твойте нощи ставаха слънца
и вдигаха за теб, Родино,
не чаши с гласовито вино,
а своите сърца!
