Владимир Башев

***
С очи, изтръгнати от взиране,
със вени като шнур на мини
и ние можем да умираме
едва на тридесет години.

Жестоко е, ала опитваме.
Изгасва лявата ни китка
и неочаквано политаме
във работата като в битка.

Политаме, безумно светещи,
като изгаряне лъчисти -
между телата тленно кретащи,
тела, изчезващи във искри.

Искра в зрънца, искра във болтове,
в целувки, в пътища, в картини -
съвсем като дъгите волтови,
умиращи и все светлинни.

Ний праведници и неверници,
тъй млади и каква награда -
да изживеем свойте делници
като изгаряне на клада.