ОЧИТЕ НА РАЛИЦА
Из цикъла „Реквием” (1945 - 1946)
ОЧИТЕ НА РАЛИЦА
Където аз и да погледна,
все виждам твоите очи.
О, тези черни и дълбоки
очи изпълнени с лъчи
и от които непрестанно
небесна музика звучи.
ПОСЛЕДНИ ДУМИ
Аз гледам твоите портрети
и твойте хубави очи
и почва мойта скръб да свети,
да се превръща във лъчи.
И ставам пак тъй странно бледен
и в тишината на нощта -
пак чувам твоя стон последен
и думите ти пред смъртта:
- „Аз ще отлитна като птичка
нагоре, в синьото небе,
като невинна ластовичка
със леки, трепетни криле.
Едно ме мен измъчва само
и то ме тъй сега гнети:
Как черна пръст ще хвърлиш, мамо,
над мойте хубави очи?”
