с Аксиния Иванова - председател на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” и член на SADE разговаря Георги Н. Николов

- Ася, първо бързам да ти честитя приема в Съюза на аржентинските писатели (SADE). Очаквала ли си го някога като техен колегиален жест и какви чувства те вълнуват?

- Привет от пролетен и слънчев Буенос Айрес. Приемам поздравите ти с най-голяма радост и благодарност. Колкото и нескромно да звучи, но не е често срещано явление българин да членува в творческото обединение на страната, която се е превърнала в негова втора родина. Искам да споделя как това се случи при мен. На 17 септември 2021 година получих съобщение, че е минало заседанието на приемната комисия и че вече съм станала член на този престижен творчески съюз - Sociedad Argentina De Escritores (SADE) в Буенос Айрес. Вълнението беше невероятно. Българка, при това емигрант, да се озове в лоното на великите писатели на тази духовна светиня. Благодарна съм за възможността да се докосна до великаните на аржентинската култура и изкуство. Лично на мен, която съм икономист по образование, а в Аржентина се захванах с юридическите науки, приемането ми в тази наситена с толкова история организация, през която са минали такива големи имена на словото, е наистина голяма чест. И макар, че никога не съм работила заради самото признание, нито съм търсила някаква награда, когато получих съобщението за членството ми в съюза, то наистина беше като сладък мехлем за душата.

А сега, ако ми позволиш, бих искала да разкажа малко повече на българската аудитория за дружеството на аржентинските писатели. Създадено е на 8 ноември през далечната 1928 година. Тогава с единодушие е избран първият съвет на ръководителите на тази организация. Неин пръв председател става Леополдо Лугонес. Настоящият - Алехандро Ваккаро, заема този пост вече трети пореден мандат. Сред учредителите откриваме все известни имена от литературния небосклон на Аржентина, като Хорацио Кирога, Хорхе Луис Борхес, Енрике Банкс, Фермин Е. Гутиерез и др. На 24 октомври 1938 година, съгласно Указ № 15.664, издаден по време на президентството на д-р Роберто М. Ортис, е получен и правният му статут. От създаването си, до месец юли 1972 година, дружеството сменя своето седалище на няколко пъти, за да се установи окончателно в собствена сграда на улица „Уругвай” в Буенос Айрес.

Познавайки историята на своята страна и националност, организацията на аржентинските писатели (SADE) е призвана да закриля свободата на словото и творческата мисъл, както и човешкото достойнство, залегнали в конституцията на страната. Освен всичко друго, този съюз има за цел да представлява и защитава професионалните интереси на всички свои членове и писателски организации в страната и чужбина. По този начин допринася за усъвършенстване на професията, осигурява правна и институционална подкрепа на членовете си. И най-вече, грижи се за популяризирането и разпространението на националната литература, стремейки се авторите на всички творби да получават адекватно възнаграждение.

Както може би вече разбирате, аржентинското дружество на писателите е едно изключително федерално образувание. В настоящия момент то разполага с над 70 дъщерни дружества в цялата страна, намиращи се във всички нейни провинции. Обхващайки цялата територия на страната, съюзът обединява около 8500 писатели, които чрез писменото слово оставят едно изключително задълбочено свидетелство за своята дейност, както и за географското място, което обитават.

Трудно може да бъде посочен броят на многобройните културните събития, които Съюзът организира във връзка с разпространението на аржентинската литература не само на национално, но и на международно ниво.

Аржентинското дружество на писателите участва активно и в реализацията на Международния панаир на книгата в Буенос Айрес, като негов партньор-основател. Тази престижна литературна изложба всяка година посреща над милион и половина посетители, като по същото време се провеждат около 1500 културни мероприятия, които се посещават от най-известните автори от цял свят, много от които са удостоени с Нобелова награда за литература.

- Кои са водещите идейни, социални и интелектуални теми за обществото в латиноамериканската страна, в която живееш и кои от тях те привличат особено?

- За да отговоря на този въпрос, като начало бих искала да се спра накратко на някои основни етапи в развитието на аржентинската литература, защото всеки един от тях оставя собствена диря в идейното, социално и интелектуално развитие на обществото на тази латиноамериканска страна, в която живея.

Бих казала, че испаноезичната литература на територията на Аржентина се е зародила още със завладяването и колонизирането на тези земи в полза на испанската корона. Пристигналите заедно със завоевателите летописци са имали задължението да отбелязват и редактират всички случващи се събития. Известно е, че с експедицията на Педро де Мендоса са пътували един духовник и един германски войник, които няколко години по-късно ще напишат и оставят за поколенията първите доклади за пътуването. Тези документи на практика съставляват един вид праисторията на националната литература.

През 1830 година от Франция в страната пристига младият поет и писател Естебан Ечеверрия. Така, заедно с него, в Аржентина навлиза току-що утвърдилата се в Западна Европа лирична чувствителност. Това е романтизмът - бунт срещу аристократичното общество и политическите норми. Появата и триумфът на това литературно течение се превръщат в интегриращ инструмент, който дава стойност на всичко онова, което е уникално за аржентинския народ, като например: местните диалекти, природата, социалните проблеми. Така нареченото “Поколение на 37″ представлява първото интелектуално движение в Аржентина, имащо за цел културна трансформация. Същото поколение формира едни от най-известните романтични писатели в страната през деветнадесети век. Творчеството им обхваща всички жанрове - философия, история, икономика, роман, драма, поезия, политическа журналистика.

Едва ли в наши дни би се намерил някой, който да не е чувал за гаучосите. Многобройни са авторите и произведенията, от които можем да почерпим сведения. Това са хора, които символизират волния човешки дух. Те са и сред онези емблематични участници в извоюването на независимостта на страната от Испания. Освен всичко друго, литературата, свързана с гаучото, е културният отговор на движение, което описва много точно начина му на живот, неговата смелост, хумор, победи, обичаи, дори сполетелите го нещастия, превръщайки го в символ на Аржентина. В образа му откриваме така характерни ценности, като приятелството, честта, достойнството, уважението към другите, стремежа към свободата. През 1872 година Хосе Ернандес създава емблематичната си поема за гаучото “Мартин Фиерро”, която за кратко време става изключително популярна. Неговият образ представлява романтичния идеал на свободния човек, живеещ просто и в контакт с природата. Седем години по-късно излиза втората й част, наречена “Завръщането”. В нея вече откриваме един Мартин Фиерро издигнат до символ на баща на нацията. Като литературни герои тези персонажи могат да бъдат срещнати в два варианта: гаучото - разбойник, или гаучото - певец с китара.

Друга литературна тенденция е модернизмът. Сред факторите, които го оформят, са развитието на съвременните индустриални общества и бързият растеж на градовете. Негова забележителна черта е самосъзнанието и иронията към литературните и социалните традиции. Основната естетическа цел на жанра е свързана с търсенето на красотата като средство за бягство от ежедневието. Представителите на модернизма се опитват да покажат несъгласието си с материализма на буржоазното общество. През последните години на 19 век се забелязва обновление както в литературата, така и в естетическите тенденции, свързани с нея. Буенос Айрес се превръща в нейна основна сцена. Модернистите обновяват поетичния език, изразявайки чрез символи и образи реалността.

Хорхе Луис Борхес, след като е прекарал няколко години в Европа, през 1921 година се завръща в Буенос Айрес, за да положи начало на един нов жанр в литературата - философската новела. Две литературни течения оставят дълбока следа в историята на книжовността от тази епоха. Едното от тях, наречено “Флорида”, носи всички нови елементи на европейските авангардисти и се ръководи от принципа „изкуство заради изкуството”. Другото, на име “Боедо”, се характеризира с интереса си към социалните проблеми, на които дава място в писателската си продукция. Естетическo-идеологическият спор, който тези две течения провеждат, всъщност отразява функцията на литературата и нейните връзки с политиката, обществото и културата, използването на реализма в представянето на обществото и търсенето на чисто изкуство.

През 1960-1970 година в Аржентина възниква ново движение, което дава тласък в развитието на литературата в тази част на света. Впоследствие то намира широко разпространение по целия свят, и най-вече в Европа. В рамките на това десетилетие се забелязва процес на модернизация, свързана с практиката на писане, както и включване на различни техники на разказване и появата на множество гледни точки в историята.

- У нас, в България, познаваме твоите публикации върху духовни въпроси. Имаш ли амбицията да съграждаш, чрез перото си, културен мост между двете държави, а и сред българската диаспора въобще?

- Литературната ми дейност винаги е била насочена в посоката на изграждане на подобна връзка между България и Аржентина, въпреки голямата им географска отдалеченост.

Мисля, че културата, още повече в трудни времена като тези, през които сега преминава светът, трябва да продължи да бъде източник на съзидание и обмен, да бъде съществен инструмент за сближаване на хората. Един такъв цивилизационен брод между двете нации ще ни позволи да обменяме опит и знания, за да продължим да разширяваме свързаността на нашите страни. Разбира се, важно е при изградените контакти, носещи послания за сплотеност, да уважаваме характерните различия на всяка от страните. Културните връзки трябва да продължат да се разширяват, защото те са в основата на изграждането на всички онези ценности, така необходими на обществото. Съвкупността от духовните ценности представлява и убежище в моменти на несигурност, възможен изход от трудна ситуация, ако всички си сътрудничим. И ние ще продължим да го правим с всички сили.

Щастлива съм, че това което творя съдава отлична възможност за взаимодействие между българската диаспора тук и Отечеството. Важно за мен е да работя за осигуряване достъпа на нашите сънародници, повечето от които са аржентинци с български корени, до родната ни култура и да им помагам да преминат, образно казано, по този прекрасен мост в посока на Родината на техните предци.

- Ти си и председател на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” - Буенос Айрес, единствена притежаваща три медии, сред които и телевизия. Каква е тяхната най-висша и постоянна духовна задача, насочена към сънародниците ни в Южна Америка?

- Новите технологии се превърнаха в изключително важен инструмент за осъществяването на културните взаимоотношения между хората. В последно време експанзията на глобалните мрежи в интернет сътвориха един Нов свят, изпълнен с огромен потенциал и ресурси. Както вече стана дума, нашата организация основа и поддържа единствените български електронни медии на този континент. Чрез интернет радио “Моята България” и интернет телевизия “Los Bulgaros TV”, както и двуезичният ни информационен портал в глобалната мрежа, Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” допринася за ползотворната междукултурна връзка в тази част на света, разрушавайки пространствените бариери.

В този момент на несигурност, през който преминава цялото човечество заради пандемията, от съществено значение е мобилизирането на творческите сили на всички, за да превъзмогнем стоварилото ни се зло. При наложилото се социално дистанциране ние правим всичко възможно да не спира културното битие на българската общност. Тук не става въпрос само за поддържане жив духа й в тези трудни времена, а това, че посредством информационните средства, с които разполагаме, създадохме и използваме нови методи за информационен обмен със сънародниците ни не само в Аржентина, но благодарение на начина на разпространение - чрез интернет, и в цяла Южна Америка.

Разбира се, всичко това не се получи изведнъж. Извървяхме дълъг път. Започнахме от по-лесното и напредвахме към по-трудното. Началото беше дадено преди 10 години, със създаването на уебсайта losbulgaros.com.ar. Той беше един от първите, предоставящи цялостна информация на испански език за България, а също за изявите на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” и живота на българската общност в латиноамериканската страна. Една от най-четените рубрики е “Търся своите корени” - своеобразен мост, помагащ на онези сънародници в Аржентина, загубили през годините връзките със своите роднини в България, да ги възобновят отново. Информационният портал на организацията ни се радва на голяма популярност, което е видно от стотиците коментари, оставени от посетилите го и е четен във всички испаноговорящи страни.

Радиото ни започна дейността си 4 години по-късно, но благодарение на предимствата на този тип медия, бързо набра популярност. Възможността да се слуша българска народна музика, към която изпитват голям интерес българите тук ни спечели много почитатели. Рубриките ни с културна тематика също допринесоха за нарастващото му влияние в живота на българската общност. Една от тях, „Открий български талант”, популяризира творци от различни сфери на изкуството в Латинска Америка, които са българи, или с български корени. Тяхната дейност представяме на широката публика чрез презентации, интервюта и репортажи, а така също с подходящи преводи на произведенията им. Инициативата завоюва успех не само сред диаспората ни, но и в Родината, а и навсякъде по света, където има наши сънародници.

Тъй като, за наше най-голямо съжаление в Аржентина няма български училища, нашата организация реши да запълни тази празнина чрез интернет радио „Моята България”. Преди няколко години започнахме излъчването на курсове по български език. Те са преди всичко за онези съотечественици, които поради характера на местоживеенето си или на своята работа не могат да посещават присъствени курсове. В Аржентина този проблем стои особено остро. Разстоянията в латиноамериканската страна са огромни, а големите български общности, състоящи се от наследници на българи-емигранти, незнаещи български, но с голямо желание да научат езика на своите предци, са предимно в отдалечените провинции.

С тази съвременна форма на дистанционно обучение Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” цели да улесни изучаването на нашия език, а оттам да стимулира интереса към родната литература, история и традиции. И да спомогне за приобщаването на наследниците на българите-емигранти в тази част на света към българския бит и култура и затвърждаването на националното им самосъзнание. Интересът към онлайн езиковите курсове на интернет радио „Моята България” е изключително голям и по молба на слушатели вече сме ги излъчвали многократно.

А най-новата ни медия, от която да призная, сме обсебени, е нашата интернет телевизия. С “Los Bulgaros TV” продължаваме успешно проверената концепция на радиото ни, при това на следващо ниво. Един пример: в много радиопредавания включвахме интервюта на известни сънародници, както от тази част на света, така и от България. Това се харесваше на нашите слушатели. С новосъздаденото информационно средство продължихме с подобни програми, но интересът се оказа по-голям, защото освен да слушат думите на събеседника ни, зрителите можеха и да го видят на екрана. Да не говорим за други случаи, където картината носи преобладаващата част от информацията, като например фолклорните програми, показващи живописните традиционни носии и кръшни хора. Стартирахме в началото на миналата година. Първото ни излъчване беше посветено на Националния ни празник 3 март. И оттогава досега, нашата телевизия все повече се утвърждава като прозорец към света на българите в Аржентина.

Работата ни в мултимедийната сфера включва и създаване на документални филми. Първият, който осъществихме беше “Los Creadores de milagros de Tesalonica” (Солунските чудотворци). В него се проследява живота и мисията на Светите братя, техния път в разпространението на нашата азбука, последователите и учениците им, влиянието на създаденото от тях върху България и отражението върху европейската култура.

Следващият ни филм - “El Camino a la Libertad” (Пътят към свободата) разказва за непрестанната борба на нашия народ за освобождение от османско иго и проследява трудния, изстрадан път, довел в крайна сметка до светлия ден 3 март 1878 год., след който България става свободна. За първи път беше показан в Колумбия, а след това в Аржентина и Уругвай.

И накрая този, с който най-много се гордеем досега - киноразказът “Corazon como un pajaro” (Сърце като птица). Посветен е на „певеца от Чако”, както приживе е бил наречен поетът от български произход Марио Несторофф - най-изтъкнатия творец на нашата диаспора в Аржентина. Определено мога да кажа, че чрез този филм името на твореца става все по-известно и в България, и по света. Досега е показван в София, Буенос Айрес, Скопие и Виена.

Не мога да пропусна и отличаването ни в международния конкурс по тема “Моят роден глас е…”, организиран от Асоциацията на българските сдружения в Чешката република и списание „Роден глас”. В него нашето дружество получи първа награда в раздел „Фотография и видео филм”, за съответната категория. Премираният видео клип представя изложбата „Открий България”, дело на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина”, която на своите 12 тематични пана показва всички по-важни аспекти на Родината ни - природни красоти, исторически забележителности, празници и традиции, фолклор, известни личности, национална кухня и др. Създадена е с цел популяризиране на българската култура и духовност в латиноамериканския континент.

- Достатъчно внимание ли обръщат институциите у нас на мащабните творчески възможности и обмен, които им предлагате, или просто се правят, че не ги забелязват?

- Трудностите и перипетиите, които нашата организация трябваше да преодолее в началото, за да бъде забелязана от институциите в България, не са малко. Но не затова искам да говоря, а за хубавото, за постиженията ни, които въпреки всичко се случваха.

Всеки един от нас има своя път и върви по него така, както смята, че трябва. Главното за мен и за Асоциацията на българите в Аржентина, която ръководя, е да продължим да творим стойностни неща. Вярвам, че те се оценяват, защото има много хора, за които създаваното от нас е полезно. Макар и да сме далеч от България, ние сме част от нея. Без преувеличение мога да твърдя, че сме тези, които поддържаме живи нашия език, култура и идентичност в този отдалечен край на света. В започналото второ десетилетие на XXI век се очертава необходимостта от промяна в политиката към българите по света. Що се отнася до съхранението на националното самосъзнание, етнокултура и духовност на българската общност в латиноамериканската страна, ние ще продължим да работим с всички сили, използвайки електронните медии, с които разполагаме.

Но понякога се случват и неочаквани радостни неща - наскоро изненадващо получихме признание от България за “Los Bulgaros TV”. На Осмия журналистически конкурс „Светове и цветове”, организиран от Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, бяхме отличени с първа награда като основатели на българската телевизия в Аржентина.

- Върху какви теми ще работиш в близко време и разбира се, ще запознаеш с тях и нашите медии? Имат ли допирни точки в общочовешки аспект съвременната аржентинска и българска литература?

- Сигурно има хора, които си мислят, че да пишеш е много лесно. А то, писането, е доста тежка работа. Тя те поглъща изцяло, изсмуква те. Изисква време, абсолютно внимание и съсредоточеност. Ако успееш да я свършиш добре, оставаш доволен и си щастлив.

Според мен и българите, и аржентинците притежават неутолима жажда да опознаят както своята, така и световната литература. Аржентина има богата литературна история. Това е страната на Хорхе Луис Борхес, Хулио Кортасар, Роберто Арлт. А една малка България е дала на света писатели и поети като Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Хората винаги ще имат нужда не само от материални блага. В трудни времена взорът им ще се насочва и търси онези непреходни духовни ценности, които никога не бива да изчезнат. Независимо в кой от жанровете ще творят, писателите и поетите от двете страни винаги ще имат допирни точки.

- Кои български писатели са познати в Аржентина и кои техни аржентински колеги би трябвало непременно да се преведат у нас?

- В периода 1954-1967 година в Аржентина са преведени само няколко заглавия на български автори. По-конкретно, през 1954 година излиза книга със стихотворения на Никола Вапцаров в превод на Хулио Галер. През 1957 година е публикуван младежкият роман “Училище за смелите” на Емил Коралов, в превод на Тодор Нейков. Десет години по-късно е публикуван криминалният роман “Инспекторът и нощта” на Богомил Райнов, преведен от Цветан Георгиев. Това сякаш е и последният превод на българска литература, който се появява в тази южноамериканска страна.

С липсата на активно популяризиране на националната ни литература от българското правителство се обяснява фактът, че между 2006-2014 година могат да се намерят само няколко конкретни преводи на българска литература. Еухенио Лопес Арриазу, доктор по литература в Университета в Буенос Айрес, е един от малкото преводачи от български. Сред преведените от него автори са Христо Ботев и Георги Господинов през 2018 година. За съжаление в Аржентина няма много издадена българска литература, което прави трудна възможността да се научи повече за българската култура.

Струва ми се, че е дошло времето нашата държава също да има институция, която да подкрепя националната литература, превода и популяризирането ? в чужбина. Защото тя все още не е добре позната по света. Имаме много малко автори, които са популярни зад граница.

През 2009 година Министерство на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Република Аржентина разработва и стартира “Програма Юг”, чиято цел е оказване на подкрепа за разпространяването на аржентинската литература в други страни. По този начин програмата съдейства за доближаване на читателите, които не говорят испански, до различни литературни жанрове чрез творбите на аржентински автори, както класически, така и съвременни.

С участието на престижни преводачи и издатели, чрез тази програма в България са публикувани на български език повече от 55 заглавия на известни писатели като Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Роберто Арлт, Хорацио Кирога, Пабло Де Сантис и др.

Особено популярен в България е писателят Хорхе Букай, който е смятан за звезда на съвременната аржентинска литература. Досега той има издадени девет заглавия в България.  Класикът на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес също има издадени девет произведения, Енрике Марискал има четири, Кортасар - пет и т.н.  Както се вижда, държавната подкрепа за аржентинските автори и представянето им в чужбина е много добре изразена.

- Документалният филм „Сърце като птица”, който създадохте съвместно с твоя съпруг Иван Цанков за аржентинския поет с български корени Марио Несторофф остави дълбоки следи в съзнанието на зрителите. А мислиш ли вече за книга и какъв ще е нейният тематичен хоризонт?

- Липсата на документални свидетелства за българските автори в Аржентина ни накара да се замислим и да започнем да работим в тази насока. Така се роди идеята за филм за поета от български произход Марио Несторофф.

Решихме да включим този най-популярен и изтъкнат творец от тукашната наша диаспора в рамките на кампанията “Открий български талант”. Много ни помогна човекът, написал една от книгите за Марио - може би най-пълната от всичките за него. Познавал го е лично навремето. Наскоро преиздаде съчинението си в ново разширено издание, където е включена цяла глава за нашата организация и за филма ни.

Тридесетминутният киноразказ „Сърце като птица” въвежда зрителя в историята на емиграцията в Аржентина, като поставя акцент на българското преселение в тази страна. Представя нашенската общност в родния край на Марио Несторофф и преминава в повествование за жизнения му път. Още твърде млад, той е оценен от патриарха на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес на литературен конкурс, в който печели първа награда с поемата си „Песен за Чако”. Приживе не издава книга и е малко известен със стиховете си. Но след смъртта му неговата поезия е оценена подобаващо и заема достойно място в културата на Аржентина. А в последно време, благодарение на усилията на Асоциацията, името на твореца става все по-известно и в България, и по света.

Досега филмът е показван в София, Буенос Айрес, Монтевидео, Скопие и Виена.  Премиерата на „Сърце като птица”, състояла се в София през септември 2016 година, беше уважена от аржентинското посолство в България и лично от посланика Н. Пр. Алберто Труеба. А на последното честване на Марио Несторофф в аржентинската столица през декември 2018 година присъства екс-посланикът на Аржентина в България, Н. Пр. Гижермо Азрак. За същото тържество вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова изпрати свое специално видео обръщение към събралите се, посветено на този най-значим творец в историята на българската емиграция в латиноамериканската страна. В него тя говори за „певеца от Чако”, както е наречен поетът Марио Несторофф, за съдбата му и цитирайки в превод негов стих, очерта значимостта на поезията му в наши дни.

Другото, на което отделяме време и усилия е книга, представяща българското присъствие на латиноамериканския континент. Предвиждаме да излезе през следващата година.

- И какво ще пожелаеш на читателите и зрителите у нас и в Аржентина вече в качеството си на техен писмовен изповедник?

- Желая на всички да творят, работят и мечтаят. Да четат и да обогатяват себе си и хората наоколо със стойностни неща. Също така, да пазят българския възрожденски дух и да са горди да се наричат българи!