Людмил Симеонов

ПОСВЕЩЕНИЕ

На Пеньо Пенев

Убиха поета - със злостна мълва го убиха!
Жестоко, без жал го терзаха, до кръв и до смърт!
И сякаш земята проплака от болката лиха.
И сякаш по-зъл и по-мрачен изглежда светът.

Сега са спокойни палачите - няма го вече
поетът с разрошен перчем и характер суров.
А всъщност - на път е заминал, далече-далече,
понесъл в сърцето си свойта безсмъртна любов.

ВЯРНОСТ

Още биеш, сърце неуморно, все още работиш!
Все по-трудно макар! Но какво да се прави - животец!
Ти през толкова болки, неволи и рани премина
и макар и във битки обрулено, досега не изстина!

Мое храбро сърце,издържало уроци жестоки,
но останало вярно на свойта едничка посока -
през фалшиви кумири, измислени страсти и драми
неотстъпно ме водиш по пътя, отвеждащ към Храма!