КАВИЧКИ
Избирам си ново обзавеждане. Дни наред търпеливо изучавам различни сайтове. Дни наред упорито съчетавам самодейните си дизайнерски виждания със счетоводни гимнастики.
Най-после приключвам! Остава най-лесното - поръчката. Минутка-две, и съм готова. Това не го броя! Да де, ама напразно!
Съвестно попълвам формуляра. Поръчката ми не се приема. Оглеждам задължителните полета. Всичко си е наред. Ала отново не става. Няколко пъти. Чудя се, изнервям се - не ми е за първи път да пазарувам онлайн.
Изведнъж разбирам причината за неуспеха си. Надпис ме предупреждава, че съм използвала непозволени символи.
Боже мили, кавичките в названието на улицата ми! Махам ги. Поръчката е потвърдена на мига. Успокоявам се.
… Мисля си обаче за кавичките. Не пунктуационен знак, а „символ” според авторите на сайта. Какво пък толкова, ще каже някой, не всички са филолози. Вярно е. Какво пък толкова, ще каже друг, дребен детайл. Може би. А трети ще генерализира, че се правя на интересна. Или че търся под вола теле. И по правилата, отричайки ролята на образованието, ще ме „облеят с кал” в социалните мрежи.
Кавички!… Такъв интелигентен сайт спретнали хората, а тя - кавичките, та кавичките!
Кавички, тирета, запетаи… - край нямат! Разбираме ли се без тях - разбираме се! Ами проклетият пълен член? Той пък кому ли е нужен?! В днешно време има толкова много хора, които допускат груби правописни грешки. А са интелигентни и успешни! Владеят английски и са „богове” на компютрите…
Моляяя? Моля-моля! Не мога да си представя интелект у този, който не владее санитарния минимум на родния си език.
Езикът, който е слушал още в майчината утроба. Него ако не владееш, останалото надграждане е, меко казано, съмнително.
Кавички. Невидимата задължителна част от интелекта. Ще рече, социален статус.
Кавички! Да, кавички! Ще рече, закон. Защото живеем в общество, т.е. по закони във всяка една сфера.
Кавички, тирета, запетаи…, пълен и кратък член - българският книжовен език! Яростно отстояван от Черноризец Храбър още от Х век! Точно ние ли ще го предадем с непознаването му? Достолепен и класически още от времето на Патриарх Евтимий!
Точно ние ли ще го опростачим с непознаването му?
Безпрекословен балкански тътен или бълбукащ планински ручей, изпепеляващо слънце или хладна дъбрава, горда ода или сподавен стон - това е той, нашият език! Богат, неповторим! Най-красивият! Нашият език, нашата голяма гордост! Нашият език, единственото наше общо!
Но само ако го уважаваме. Защото нашият език ни говори с цялата си мъдрост*. С премислената в него роля на пълния член, на тиретата и запетаите… Дори на дребните на пръв поглед кавички… Да се отблагодарим на най-стария славянски книжовен език… просто с елементарна грамотност…
… Чувам кипежа и почти вкусвам отровата на коментарите, написани или само помислени…
Като се замисля, може и да са прави. Ще имам ли ново обзавеждане? Ще имам. С цената само на някакви си кавички! Чудо голямо! Позволяват ли ми все още да използвам „символа” главни букви при изписване на името си? Позволяват ми. Тогава?!!!
*Препратка към любимото ми „Похвално слово за българското слово” на Петър Увалиев: „Защото не аз говоря езика, на който ви говоря - езикът, на който ви говоря, ме говори.”
18.07.2021
В. Търново
