разговор с писателя Мартен Калеев

- Има ли България нужда от Закон за българския език, писменост и книжовност?

- Самият въпрос в уважаваща себе си цивилизация би изглеждал леко неуместно. Защото има ясен отговор - да, необходим е такъв закон.

Известна е сентенцията на древноримските юристи - „Ubi societas, ibi jus!”, което означава - „Където има общество, има право!” „Jus” - дума, ориентирана към справедливостта и духа, по-късно е заменена „Lex”, т. е. със закон.

Когато десетки нармативни документи от различен порядък изискват точно съотвествие с езиковата норма, вкл. и относно надписите върху отделните етикети за каквото се сетиш, да няма такъв закон е кощунствено. Да не говорим за делата от наказателен характер или други, с особена важност.

Формулировката в подобни случаи и точното съотвествие на обективността могат да касаят човешки живот и свободите в  една държава. Ако се огледаме, в нашия език можем съвсем скоро да наблюдаваме явления, подобни на тези - от утре да отменим закона за движение по пътищата и дясно ориентираното движение.

Комуто се струва странен този паралел, нека наистана се огледа и ослуша. Понякога в езиково отношение ми се струва, че тоталното опростачване е на ръка разстояние.

- Според Вас защо нашите народни избраници упорито отхвърлят приемането на такъв закон, след като европейското законодателство поощрява националните културни различия и най-напред езиковите?

- Правото е система от правила за поведение, регулирани със Закон. Тя включва правилата за поведение и субективните правила и юридическите задължения, чрез които социалните субекти си взаимодействат. Наема ли се някой да изреди няколко имена, компетентни в тази област?

И още по-лошото - в тази държава някой все още да има надежда, че благоденствието ни утре е основна цел за някого от цитираните? Няма по-сляп от този, който не иска да види, че езикът ни е в отровна, радиационна среда.

Погине ли езикът, погиваме всинца. Дали пък това не е „прозрачната” цел на бездуховниците от слугинажа?

- Какво липсва или се нуждае от редакция и допълнение в предложения от СБП проект за закон?

- Тази задача е висш пилотаж за експерти. Засега в национален план липсва началото на истинския експертен дебат на широка основа. Приветствам вносителите, защото на техния гръб се упражняваха саблезъби рицари с недостатъчен потенциал.

Не ги разкъсаха окончателно - от „експертна” немощ, не от друго. Дано се включат със същия плам само онези, които разбират мисията на езика и на езиковите норми. Другите да си траят. Ще цитирам по памет:

„Думата “закон” понякога значи вътрешно-движеща и управляваща сила. “Законът в ума” и “законът в частите” значат подбуждения на една възродена душа, и лошите наклонности на естественото сърце”.

Тук трябва много да се внимава да не се премине границата към нелепи крайности, който да умъртвят начинанието. Но непременно трябва да се чуят гласовете на мъдрите.

- Достатъчен ли е общественият дебат за закона и кой печели от липсата му?

- Засега този дебат е фрагментарен. Няма достатъчна подкрепа, която да обедини енергията на съзидателите с размах и мащаб. Усещам яростна съпротива. Печелят тези, за които хаосът е редът на облагите.

Парадоксално е, че „печелившите” не се напъват да си дадат сметка, че общият ни кораб  потъва, а те ще се окажат и най-губещи. Ще изчезнат заедно с химерните си „империи”, „тронове” или „държавици”.

- Смятате ли, че позицията на СБП е израз на общественото мнение и какво още е необходимо да се направи?

- Аз трудно възприемам формулировката „обществено мнение”. Подозрителен съм към него. Преексплоатирано, манипулативно, неизмеримо дори, независимо от твърденията. Има ядро от нагласи в подкрепа на идеята. И те съвпадат с позицията на СБП.

Но в крайна сметка, големите промени и в света науката, и в обществото, са първо идея в главата на най-светлите умове.

После ествествената гравитация на мисленето и интересите са формирали новите вселени от реалности. Дано доживем да видим такива феномени. Но писателите са длъжни да започнат!