Красимир Власев

АНТИСИСТЕМНИЯТ ЧОВЕК

Той не пресича оживени кръстовища,
защото чака да светне син светофар,
поставя на времето хоризонт
и така го превръща в пространство.
Ако го видите да се взира в морската шир
е защото търси върха на морето.
Пази в клетъчната си памет първодвижението,
затова и пътеките, по които върви
по необходимост стигат до намеренията.
Такъв е антисистемният човек -
не задава въпроси, за отговори не пита
и безкрайно далече е неговото лице
от лицето на паралелепипед.

***
И нека да не смесваме природите
Човешката и тази на пейзажа
Околната среда е все по-бедна
От кулинарните реклами поощрявани
Горите се превръщат в клечки за зъби
От анорексия реките изтъняват
А климата от четири е вече два сезона
Представите ни са със болни стави
Лисичите опашки на тополите
От кучета панически не бягат
Дори когато те ги препикават
А за човешката природа нека кажем
Тя винаги ще страда от недостиг
Ръцете ни докосват хиляди неща
Но много рядко истински желаното
Сега е зима в планината горе
Снегът ни гледа на очите с бялото
Издигнатите върхове мълчат достойно
Така различни от издигнатите хора

***
Продавачките в кварталния супермаркет
приличаха на жени.
Те носиха работни престилки и работни лица.
Блондинката на касата се сменяше с брюнетка,
но и двете бяха една и съща жена.
Разбираха прекрасно продавачките -
в ежеминутното движение на стоките
е смисъла на тяхното присъствие.
Те приемаха всичко край тях за естествено -
от шума на касовите апарати
до цъфтежа на косите им.
Веднъж по грешка отворих вратата
на стаята за почивка и видях голите им лица.
За извинение казах нещо банално
с усещането,
че съм надникнал в женска баня.