Георги К. Спасов

Младият учител Иван Стефанов влезе в класната стая с вълнението на мъж, който ще държи изпит по кормуване.

- Добро утро, ученици!

- Ученици! - повтори подигравателно обръщението му красиво момиче от първия чин. - Господине, ама ние да не сме една аморфна маса. Безлични. Никои. Да виждате ученическа униформа?

- Да, но все пак… - рече неубедително младият учител. - Все пак вие сте наистина в позицията на ученици. Както аз съм учител.

- Така ли? - репликира го момче от последния чин. - Учител и ученици, господар и роби, манипулатор и манипулирани…

- Но моля ви се. Аз просто имам задължението да ви предам определени знания.

- Определени знания! - иронично го имитира момичето от първия чин. - А къде ви е фунийката, господине?

- Каква фунийка? - недоумяваше учителят.

- Ами онази, с която да наливате в главите ни знания. Вашите знания!

- Вижте, аз просто искам да си свърша работата. За това ми плащат.

- Плащат! - продължаваше с ироничния си тон момичето. - И вие на това му казвате плащане!

- И къде сте завършили? - попита го друго момиче.

- Ами във Велико Търново.

- Оо, старата столица. Та там има ли университет?

- Има. Даже е много добър.

- Много добър. С преподаватели, които са били бивши учители, нали?

- Е, някои са били такива. Ще ми позволите ли все пак да продължа с урока си?

- Ще позволите ли?! Ай, колко възпитано!

- Трябва да преподам урока си - настоя учителят. Нервите му вече не издържаха. - Ще мине директорът и ще ме накаже, че си говорим, вместо да преподавам.

- О, знаем го директора! Един некадърник, назначен от управляващата партия!

- Какви ги говорите, моля ви се! Моля ви се, нека да бъдем възпитани, цивилизовани, нека, най-сетне, да пристъпя към задълженията си…

- Цивилизовани, значи! Да спрем да говорим, да настане гробна тишина и вие да си мрънкате под носа онова, което сте назубрили!

- Не съм го назубрил! - ядоса се учителят. - Знам го. Това ми е професията.

- И каква ви беше професията? Даскал? Че това е работа за жени, не за мъже. Вие жена ли сте, господине?

Младият учител млъкна, объркан от въпроса и ядосан от квалификацията. Желанието за комуникация го напусна и той извика:

- Абе я си го начукайте, копелета такива!

- Ооо! - чуха се одобрителни възклицания.

- Господине - обади се едно от момчетата, - ето така трябваше да ни поздравите още в началото!

Към него се приближи друго момче, поклони му се театрално, после поиска да се здрависат, и каза:

- Даскале, ти си голем! Евалла! Казвай сега каквото има да казваш, а ние ще те слушаме.

И младият педагог каза онова, което имаше да казва.

Все пак това беше учебен час.