Янаки Зибилянов

МИГ

Денят си тръгва бавно, идва здрачът,
и в този миг безрадостно красив,
такава страшна самота ме сграбчва,
че аз се питам за какво съм жив.

Но продължавам в тихата си ярост
нанякъде към идващия ден,
с надежда, че една случайна радост
поне за кратък миг ще спре до мен.

ИЗХОД

Отново на Ботев и Левски земята
е робска земя във момента:
след диктатурата на пролетариата
търпим диктатурата на полуинтелигента.

На първото робство изчакахме края
със кроткото наше българско пъшкане,
но второто робство нито се трае,
нито пък има свършване.

И хвърлени в новата робска яма,
разбираме с ужас, в поредния ад,
че изход за бягство от него няма,
освен да се върнем назад.