Петър Андасаров

Тези пространства са завързани за прага на живота му, залюлян в люлката на родната му земя от майчини песни и любвеобвилни ръце, с повея на исторически люде и събития.

Не познавам този конкретен негов живот, но навлизах в просторите му чрез енергията, дала живот на изначалното за всички нас - СЛОВОТО.

То, именно то, словото на Боян Ангелов, понесе на крилата си този многолик, многоцветен и дълбоко съдържателен живот. Неговият!

Затова обичам да странствам из тези пространства, пътувайки по поетични пътеки и пътища, водещи до светове - и реални, и мечтани; и загадъчни, и достижими… В стиховете на създадените и издадените досега негови книги.

Тия размисли превзеха съзнанието ми с поетичните слова между двете корици и на най-новата му стихосбирка „Ако изобщо има бряг” на издателство „Богианна”.

Но до тях вече бях стигнал след прочита на предишни негови сборници със стихове, застоявайки се най-дълго над „Далнина”, „Поледица”, „В сянката на хоругвите”, „Последна риза”, „Почти на поглед”, „Реставрация на обелиска” и „Универсум”.

А размислите ми бяха всъщност моите усещания, поникнали от думите на автора за продължаващите далнини на поетическите му пространства. За да разбера, че при него се е случило Чудото - хармония между творец и слово.

Да, Боян Ангелов се оглежда във всяка своя дума, която съдържа „кръвните телца” на негово чувство и на негова мисъл. За хармоничното съжителство между тях свидетелствата са в поведението на автора и словата в стиховете му от най-новата стихосбирка „Ако изобщо има бряг”.

И в тях Боян Ангелов е благонравен и себеотдаен човек, с достойнство на българин, родолюбец и родинолюбец, верен пазител на традициите и на историята българска. С поглед и към далечни хоризонти и селения, и със завидна евристична проницателност.

Той тръгва винаги от корена към цъфтежа и плода, осъзнава, че отделният подвиг е емблемата на героизма, а струната на сърцето ражда музиката на любовта.

Интересна, хармонична е наистина човешката и поетическата личност на Боян Ангелов. Четеш стиховете му и познаваш автора им. И имаш усещането, че ги пише така, както естествено диша. С негови си думи и с умението на майстор-стихостроител.

Най-просто казано - думите му звучат с неговия глас: спокоен, искрен, развълнуван, звънък, пленителен и мъжки категоричен.

Затова се случи с мен рядко случващото се в срещите ни с нова книга - затваряш последната страница и пръстите ти тичат отново към първата, пак да започнеш прочита на стиховете, от които извира красота, нова мисъл и мъдрост.

Спирам дотук с моите думи, за да идем при думи поетически на Боян Ангелов в страници от „Ако изобщо има бряг”. Чуйте:

Като обидени кошути,
останали без своите малки,
събират скръбните минути
осиротелите ни майки.

И гаснат в болниците сиви
до недокоснатото блюдо -
стараещи, ала красиви,
очакващи да стане чудо.

Но чудото не идва - то е
отсъствие в далечината.
Нататък е сезонът зноен,
Студът е още по-нататък…
„Чудото”

А в „Отдалече” изповядва:

Колкото за далечината -
не мисля да обяснявам
как ме предаде съдбата
и как още не се предавам.

Сияещо от меланхолична красота е стихотворението „Тогава”:

… Нощта бе убийствено млада,
достъпна, усмихната, страстна.
Тогава и ти ме погледна
с пожара на нощ кестенява.
………………………………
Тогава нощта ме погали
с покоя на твоите длани…

Красиво и покъртително е стихотворението „Баща”, а емблематичните са много: „Изкачване”, „Доземи”, „Благодарност”, „Шипка”, „Приемане на тъгата”, „Ръст”, „Селфи”, „Напуснатата стая”, „Покаяние”, „Неизбежност”, „В сегашно време”, „Познание”…

И да отбележа непременно за двете силни тенденции в досегашната поезия на Боян Ангелов.

Първата - засиленият ритъм на махалото на поетическата ритмика и все по-разширяващата се амплитуда на завладяващото чувството и блясъка на новооткритата философска мисъл.

И втората тенденция - продължаващото развитие на поета Боян Ангелов - последовател на литературната традиция и модерните поетически предизвикателства. Доказателства? Безспорно е майсторството, постигнато в класическия стих: „Запомняне”, „Твоята България”, „Кос”, „Роса”, „Райна Княгиня”, „Бенковски”, „Мълчаливо стихотворение”… И само един пример - стихотворението „Проглед”:

Нали дърветата зеленооки
ще пожълтеят като след вършитба,
ще преброяват в тайнствени задруги
листата си, останали без влага?
Стада от необяздени влечуги
превземат на илюзиите прага.

Отговори на предизвикателствата на модерните стихове са всъщност стихотворения като „Пропелер”, „Солипсизъм”, „Ъгълът на светлината”, „Опити”… Емблематични стихотворения като „Напуснатата стая”, „Покаяние”, „Гина Кунчева” не можеш да отминеш само след прочит - два, а ще запомниш завинаги дори и така да се случи.

Много са още достойнствата в тази поетична книга и нека ми е позволено за някои от тях само да спомена, а други да откроя по-ярко. Боян Ангелов е словотворец в редица свои стихотворения в предишни и в тази си книга: „обезгероен”, „радостност”, „колелата” /круша-кръгла/ и други.

Той извайва изключително интересни рими: „но те” /”менте”, „обезличени”/”мен и”, „разбрах че/”плаче”, „линии”/”години и”, „бедните”/последни те”, „гали”/”едва ли”…

И с невъздържание искам да споделя възторга си от новите впечатляващи метафорични находки и открития в тази силна поетична книга на Боян Ангелов. Длъжен съм да отбележа нещо твърде важно за тези метафори. Те са предметно-веществени. И обратно.

И ще си послужа с думите на ерудита-полиглот Владимир Свинтила: „Във връзка с метафоричността, истинската, си спомням за натурността на абстракцията в старите наши богомилски текстове и книги: „Видях лицето на бога червено като наежено желязо”.

Явно метафорите на Боян Ангелов имат влияние от народопсихологията, с която той е тясно свързан. Както и с фолклора. Примери? Те са красноречиви и убедителни. Красиви и с многоцветни сияния.

Ето: „…в унилия, обезгероен, оплешевяващ, скучен делник” /”Селфи”/, „…смирих се и приседнах на съдбата в дланта”, /”Царска папрат”/, …градът навярно детството си гледа”, /„Панагюрище”/, „…не поиска огризките на свободата” /”Гина Кунчева”/, „…могилата им е завивка” /„Добрата вест”/, „…за силния не съществува/нито страх, нито робска орис” /”Щерна”/, „Летя и вероятно ще отмина/студената държава на орлите” /”Проглед”/, „…думите са белобради/старейшини на вътрешния смисъл” /”Белезници”/, „…ръждясвам днес като снаряд, готов да се самовзриви” /”Доземи”/.

И мога убедено, категорично да заявя - новата стихотворна книга на Боян Ангелов „Ако изобщо има бряг” е ярък знак, жалон по творческия му път, който води в лоното на най-значимата ни национална поезия.