Георги Н. Николов

Словото е безсмъртен символ, чието значение никога не е еднозначно. Едни от майсторите на перото се опиват от неговата цветна магия и красива тоналност. Други предпочитат конкретиката на научното изследване и точния изказ.

Но има и такива, които редуват художествената литература с академичното поприще, при това повече от успешно. Сред тях е проф. Лъчезар Георгиев, представящ ни за своята 65-та годишнина новия си сборник „Издатели, писатели, книги - книговедски изследвания”, дело на Академично издателство „За буквите - О писменехь”, С., 2021 г.

Както е отбелязано в самата анотация, той „включва четири научни студии, изследващи проблеми на преводната и оригиналната българска книга, книгоиздаването, печатната комуникация.

Представени са български и чуждестранни писатели. Разгледано е мястото на издателски поредици, издавани от български издатели в периода между двете световни войни.

Публикуват се документи и извори за събития, писатели, публицисти, научни автори, издатели, изведени от колекциите на авторитетни архивни фондове. Специално място е отделено на съвременната португалска култура, литература и книжовни прояви.

Изданието има практическа приложимост и може да се ползва успешно в обучението на специалностите, свързани с книгата, библиотечните дейности, издателските процеси и печатните комуникации.”

Самите студии са озаглавени, както следва, „Формиране и дейности на издателство „Везни”, „Издателски поредици в българската книжна индустрия между двете световни войни. Европейски и световни образци”, „Музейни и книжни експозиции за печат, изкуство, творци и знаменити личности в Португалия”, „Документални източници за издателски и културни процеси в Свищов между двете световни войни (до национализацията)”.

Така поднесен, тематичният хоризонт на изследванията визира българската духовност във време, вече много отдалечено от нас и като историческа, и като идейно-естетически концепции, залегнали в книжовността.

А още: пренася ни в любимата на автора Португалия с разнообразна културоложка фактология и размисли, до които трудно бихме достигнали самите ние, освен след дълго взиране в библиотечните справочници.

Струва ми се, че сборникът се ражда у нас в период на хаос от всякакво естество, включително и в достойното интелектуално наследство, завещано ни от мислещи и начетени предци.

Той идва да запълни част от празнотите на същия този хаос и да ни накара да обърнем поглед към истински важното за родната литературоведска памет и контактите й със света.

Например, за Гео Милев е писано много, ще се пише и още, но читателят не може да отмине без внимание такива уточняващи задълбочени изследвания, като „Формиране и дейности на издателство „Везни” - първи стъпки на новата издателска структура”, „Стратегия и маркетингова комуникация на книгоиздателство „Везни”, „Апелът на „Везни” за разширяване на издателските и редакционните дейности”, „Приносът на серия „Книги за библиофили”, философско критическа серия „Везни” и „Антологична серия на лиричните рози” за българската книжнина., и пр.:

„Гео Милев вярва в успеха на своето начинание - припомня ни проф. Георгиев - в чийто фундамент е възгледът да се обединят в интелектуална издателска общност интересите на автори, издатели, разпространители и читатели, да издигнат авторитета и да повишат качеството на редактираната, оформяната и отпечатваната издателска продукция. Още тук се ражда идеята за едно голямо и проспериращо издателство, което да се опре на достигнатото в първите следвоенни години”.

Не е пропусната и самата личност на Гео като творец и издател в оценката на съвременниците му, а общият извод е, че цялата му дейност издига на нов, по-висок постамент родната книга между двете световни войни; налага свои блестящи и все още актуални критерии за „механизма” на това нелеко начинание.

Изискващо от своя страна много познания, последователност и търпение, за да достигне писмовната продукция до сърцата и умовете на читателите от различни поколения.

В този ред на мисли не мога, естествено, да не се спра и върху писаното за фамилното издателство на Тодор Чипев и за издателите Стоян Атанасов, Александър Паскалев, Иван Игнатов, Иван Коюмджиев, д-р Жеко Маринов, Славчо Атанасов, Константин Карапетров и редица други.

Чрез словата за стореното от тях отново си припомняме една достойна родолюбива дейност, предлагаща широк тематичен и естетически кръгозор за широката читателска публика.

„В издателската индустрия на България - сочи проф. Георгиев - през периода се забелязва траен интерес към издаване на учебници и пособия за средния курс на обучение. Българските писатели също заемат подобаващо и утвърдено с годините място в издателския репертоар, особено в сферата на художествената проза. Развиват се в интригуващи библиотеки детското книгоиздаване, както и българската историческа книжнина… Налице е и интерес към преводната европейска и световна книжнина, особено в областта на белетристиката, поезията, драматургията, но и на философията, психологията, изучаването на обществените комуникации. Една немалка част от българските издатели и преводачи предпочитат да издават утвърдени класически писатели и писатели модернисти от Европа и САЩ. Утвърждава се и издаването на научнопопулярни поредици, които излизат с подкрепата на видни български научни автори…”

Що се отнася до любимата на Лъчезар Георгиев Португалия, претворена от него и в редица художествени жанрове, по редовете в едноименния раздел ще се срещнем с негови размисли за експозициите на Fundacao Calouste Gulbenkian; с ретроспекциите за португалски мореплаватели в Морския музей на Лисабон; с приносите на литературния дом музей Casa Fernando Pessoa; с Музея на пресата (Museu-da imprensa da Madeira) в Камара ди Лобуш на остров Мадейра, с Националния музей на печата в Порто и редица още забележителности.

А на финал в книгата - със споменатите по-горе документални източници за издателски и културни процеси в Свищов между двете световни войни (до национализацията).

И така - какво е най-общото впечатление от този научен и едновременно с това написан на популярен език труд, който се разлиства с безспорен интерес?

Това, на първо място, са задълбочените и широкомащабни познания на проф. Лъчезар Георгиев върху материя, съчетаваща в себе си духовния блясък на миналото и съвременността.

И способността на автора да извежда от същността й истински стойностната, неподчинена на времето и историческите превратности фактология. Да я впише в широтата на тематичен и естетически хоризонт, съотнесен и към съвременната българска литература.

И към някои части на света, за които имаме все още предимно екзотични представи. Творбата е с несъмнен принос към книговедските изследвания у нас в ХХI столетие: с корени в националната ни интелектуална памет и с подсещането, че което е направено от предците не бива да се забравя, а да се продължава и надгражда.

Убеден съм, че тя ще получи широк отзвук и подобаващата оценка сред интересуващите се читатели.

Може би не само у нас - а защо не и сред сънародниците ни в диаспората?..