НОЩЕМ С БЕЛИТЕ КОНЕ
НОЩЕМ С БЕЛИТЕ КОНЕ
На Павел Вежинов
Всички знаем: във живота
няма място за лъжи.
И днес твойта Втора рота
първа линия държи.
А добрите ветерани,
на съдбата си напук,
вместо в старите си рани
ровят в кофите с боклук.
Знам: следите не умират,
щом не са от колене.
Ново време галопира
нощем с белите коне…
НАРИЧАЙТЕ МЕ ВЕЧНОСТ ИЛИ МИГ
На Анастас Стоянов
Разбрах: смъртта не слага кръст на всичко.
Тя беше моя сетен послеслов.
Сега сме горе двамата с Радичков
и всички наши спомени за лов.
Аз виждам как едно красиво гонче
при всеки шум наостря пак уши.
След него се оглежда Дончо Цончев,
ще кажеш - търси нашите души…
Веднъж, приведен над тревата ниска,
на словото си верен мъченик -
в един от свойте стихове поисках
да ме наричат вечност или миг.
Сега, когато съм над Пътя млечен,
след купища изписани листа,
разбрах едно: човек стои далече
от себе си - на миг от вечността!
