СТАРШИ ГОРСКИ
На ония години да бъдеш старши горски бе голяма работа, пък и аз като че ли само за това бях роден. Метна пушката на рамо и по цял ден се скитам из гората.
За един ден кръстосвах добралъжката мера. Млад и буен бях тогава. Само като погледнех в очите някой нарушител, веднага го заковавах на място.
Да знаеш, че на народ не се угажда! То е като в оня приказка, че на бял кон и втора жена измет трудно се прави. Затова така си знаех - карай по закона, пък да става каквото ще.
Та ти разправям, беше пролетно време. Вървя из гората и си правя обиколка на района. Като сега си спомням, че беше слънчев ден. Наоколо зеленясал оня букак, замирисало на зелена шумица - да ти е драго дето се вика, че си жив.
Не щеш ли на Реви ниви срещнах Веселин, тръгнал да нагледа нивите си, засети с ръж, дали са поникнали. Поздрави ме и между другото рече, че Нако отишъл да пали скришом буково въгле в Плетково бърце.
Без много да му мисля рекох на Веселин да ме следва. Спуснахме се направо без път през едни дерета. Вървим двамата пък аз си мисля как да сплаша Нако, който не взема от дума. Махни това, ами пари няма за хляб, камо ли глоба да плаща.
Нако си беше доста мързелив, ама колкото да направи някоя беля по гората, затова го биваше.
Щом наближихме букака, където сечеше Нако, помолих Веселин да мине напред и да го накара да скрие брадвата.
Веселин се шмугна в гората и след малко наковата брадва замлъкна. И знаеш ли какво му рекъл:
- Нако, работата е лоша! Скрий бързо брадвата, защото глобата ти не мърда… Ей това е кръст! С очите си видях горския Митьо Власака да идва насам…
Хванал се Нако в капана и взел да крие набързо брадвата и другия багаж. В това време Веселин шарел наоколо с очи, за да не пропусне кое къде ще скрие Нако.
Приближих до тях и се прикрих зад един голям бук. Гледам Нако седнал под едно дърво дялка нещо с ножче и се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Погледнах наоколо, личи си къде е сякъл и не е успял да го защупа хубаво с шума. Наближих го, изкашлях се и му викам:
- Нако, ти докога ще сечеш без позволително! Давай веднага брадвата!
- Нямам, бе, Митьо, виж, че нямам! - замоли се той като се чудеше как да се оправдае.
Нали си бях луда глава, извадих от джоба на куртката молив и актов ордер да го сплаша, че ще му пиша глоба.
Викам на Нако:
- Тоя път без глоба няма да се разминеш. Сега ще видим къде е брадвата. За мене няма скрито-покрито!…
Нако отвори широко очи, зяпна уста и се втренчи в мене. Погледнах Веселин, който ми посочи с ръка един чепат бук и му казах:
- Веселине, бягай под оня бук, там има скрита брадва!
Веселин отиде под бука, порови малко по шумата, извади една закъзена брадва и ми я донесе като потреперваше нарочно. Нако си прехапа езика от изненада.
Веселин през това време ми посочи с очи една хвойна, без да забележи Нако. Аз се сетих каква е работата, погледнах го и рекох:
- Веселине, под оная хвойна има и друг багаж. Бягай да го вземеш!
- Слушам, господин старши горски! - измънка той и тръгна към хвойната.
Измъкна една черга, ками, борина и изпокъсана торба. Обърнах се към Нако, на когото очите щяха да изхвръкнат не толкова от страх, колкото от изненада.
- Падна ли ми най-после? - му викам - Нали си разправял в дюкяна, че ще ти хвана цървулите.
- Митьо, недей така! - замоли се Нако и чак му се приплаква. - Децата умират от глад! Нямам пари за позволително.
- Не ти е чиста сметката, Нако, гората сечеш без разрешение. Абе, защо ли не взема да те ликвидирам, ами съм седнал да се занимавам със серсемин като тебе?
Свалих пушката от рамо, сложих я на предпазител и я насочих към Нако, на когото чак гащите се разтрепераха от страх. Веселин ме погледна учудено и зачака да види какво ще последва.
Извадих набързо един детски тапешник, купен от една сергия в Станимака, предварително зареден и го доближих до спусъка на пушката. Нако през това време пребледня като платно.
Натиснах тапешника. Той изпатка и как се случи взех, че го умерих по врата. Ревна оня човек и се заваля по шумата:
- Ох, утрепа ме!… Олеле, майчо, отидох си!
Не щеш ли тапата го бе одраскала и по врата му потече малко кръв. Веселин скочи, взе да го вдига на крака и да го успокоява:
- Нищо ти няма, Нако! Само дето си леко ранен. Благодарявай се, че куршумът е минал рикошет, иначе с тебе да е свършено вече!
Види се, хубаво го наредих. Оттам после Нако не посмя да вдигне брадва в гората, без мое разрешение.
