РЪСТ
РЪСТ
И звездата, и кръстът
са еднакви дилеми.
С тях измерва се ръстът
на сегашното време.
Долината сънува,
че е връх… Върховете
не небе се преструват.
Опознал съм и двете
вероятни причини
за безбройните смърти…
Черен кръст, покажи ни,
че си свeтъл отвътре!
МЪЛЧАЛИВО СТИХОТВОРЕНИЕ
Пренаселих далечините
и с познати, и с непознати…
Вие, дето вечно мълчите,
дето станахте абонати
на сервилната услужливост
и живуркането безгрижно,
присвоихте без капка милост
най-далечното и най-ближно.
Присвоихте и усвоихте
рафинираните измами,
за да бъдете все честити
с благодарствени телеграми.
Сам виновен съм, че съм беден,
че съм болен и безпризорен,
че в статистиката с пореден
знак зазидан съм в своя корен.
Всеобхватните кукловоди
крият своята самоличност -
уж загрижени за народа,
а го грабят поединично.
СЕЧ
След игото започна
гнетът на друго иго,
но тя с десница точна
посече го и скри го
вдън ядната горчилка,
навръх котловината…
С копнежа на родилка
преодоля тъмата.
Тя нямаше да каже
какво е сътворила.
Дори се скри и даже
дари ни с друга сила
да не останем свити
сред пещера протяжна,
където сталагмити
в стъгда многоетажна
издигат своя порив
към каменна постеля.
Тя бездната разтвори,
преди да ни разстреля.
ДОЗЕМИ
Веднъж, когато млад съм бил, ме срещна злото на света.
То беше старец волнокрил с полузатворена уста
и бягаше като дете, а кожата му - в миши цвят.
Попитах го дали и те (захвърлените по-назад
и лазещи подобно змии над стинещия чернозем,
и кланящи се доземи на бляскав някакъв ярем)
са неговите врагове и бъдещите му слуги.
Усмихна се, преви на две смеха си и порой тъги
обляха словото ми с глеч, прегръщайки го при това.
Усетих сянката на меч върху подземна синева…
Преодолявах неведнъж праобрази на сатани.
Сега отглеждам черна ръж и се поглеждам отстрани.
Там тъпчех, подивял от глад, мълниеносните треви.
Ръждясвам днес като снаряд, готов да се самовзриви.
ГИНА КУНЧЕВА
Света да напуснеш кураж се иска.
Тя в герана се хвърли надолу с главата.
Гина Кунчева - с всички страдания близка -
не поиска огризките на свободата.
Аргатувала в ниви, в чорбаджийски покои
за корицата хлебец и паницата леща,
трийсет мрачни години вдовица бе… Никой
не застана до нея пред злината зловеща.
А отсреща живееха сити съседи,
притаили в мазите мас, брашно и сланина…
Поздравяваха Гина всички хорица бедни -
всички хора добри поздравяваше Гина.
Богородица българска, свободата приела
като дар от сина си - богоносния Левски.
Тя с глада си се бореше, но бе неумела
да преглътне срама от предатели мерзки.
Затова и потъна в мрачината студена,
затова се запъти към добрите химери…
Гина Кунчева - майка на цяла вселена -
тръгна своя обесен син да намери.
СПАСОВ ДЕН
Оттук са се търкаляли
отсечени глави
и спирали в бостаните
край алена река.
Тук не угасва мъката.
Кърви!
Кърви!
Кърви!
Със сигурност ще бъде
завинаги така…
МЕЧТИТЕ
Искам да ви оставя в остатъка от живота ми.
Твърде кратко е времето, сравнено с вече живяното.
Спирам и съзерцавам черния гланц на пианото -
мога прилично да свиря, но не разбирам нотите
и направлявам звуците с интуитивна преданост.
Кармите съдбоносни още не ми се случиха.
Виждах вълчета яростни как в слепотата сучеха
от Млечния път, но гледах ги през огледало ледено.
Днес разгадавам близкия вход към полукопнежите,
вече почти изпълнен е с глутници от завистници -
шепнат неразбираемо, пишат върху подлистници
своите сквернословия, за да не забележите
как им просветват зъбите и се изострят в тъмното…
Искал бих предварително да съзерцая смисъла,
без да зачеркна думата, вече сама изписала
бъдещото съзвучие, с музика щом е пълно то.
Черният гланц и бялата искреност на клавишите
вдъхват ми явни прилики с чувствената хармония.
Да приближи опита се тя, но гневът прогони я…
Искам да ви запазя в мен,
докато още дишате!
ЩЕРНА
Тази щерна безспир бълбука…
Лете също сама си говори.
По-нагоре - бука до бука,
а над буките - модри простори.
Под просторите са строени
като братя: Богдан и Лисец,
и Братия, но и Буная…
Върху папрати удивени
най-прецизният светлописец
е изваял оная
клетва тайна и съкровена,
че за силния не съществува
нито страх, нито робска орис.
И бълбукайки, тази щерна
вади ледна вода, говори
безсловесно и се преструва,
че не вижда красивите братя.
Те обаче са я видели,
щом трепери от страст земята
тук - под буките сиво-бели.
В СЕГАШНО ВРЕМЕ
Преди ни срещаха с прегръдки, сега - с ръце в юмруци свити.
От сянката на планината изплуват сенки на комити.
Преди прозирно бе небето и досегаеми - цветята.
Сега мечтаем да се скрием в контурите на мрачината.
Зародишът ще се роди и ще мисли, че сега започва
непостоянното мъждене, поникнало в ранима почва.
Талигата и звездолети придвижват тягостно плътта ни.
Непознаваеми планети кръжат в тревожното съзнание.
Сега юмруците са поздрав, а пръстите - свирепи клещи.
В градините изсъхват рози, повити с бурени зловещи.
НЕПРИЛИЧНИТЕ ДУМИ
Те изригват и стенат,
в мрачни хостели лягат.
Неумити, несресани
срещу утрото тръгват.
За приятели имат
цял отряд междуметия.
Неприличните думи
не приличат на себе си,
не говорят английски,
знаят мъничко български,
малко влашки и цигански,
малко повече турски.
За началници имат
цял файтон мизантропи -
по зъбите им лазят,
по езиците грапави,
по плешивите темета…
Неприличните думи
от страха произлизат,
не приличат на другите
думи - думи възвишени.
Неприличните думи
се роят пред очите ни
и с децата ни тръгват,
за да вършат безумия.
ПЪРВИЧНИЯТ ГРЯХ
Нефтени кладенци съхнат и в тях
плават петна от първичния грях.
Раят бил някога тука… Оттук
се е изтръгнал първичният звук.
Плаче пустинният вихър, ехти
грохот с невидими още черти.
Бавно напредваш, но бързо пълзи
допирът, който не се отрази
на необятните далечини.
Пясъкът плава на всички страни.
Бил е тук раят и муден керван
влачи горчивия плащ, изтъкан
от филигранно-изящни ръце.
Виждаш оазисен кръг с езерце.
Спира керванът,
заспиваш,
в нощта
стине на близкото слънце пещта.
ПОЗНАНИЕ
Ако не се научиш
с ръце да хващаш пъстърва
и да надхитряш лисица,
ако не се научиш,
все едно нищо не знаеш,
и тази задача първа
ще изясни подробно
мъжът на своето внуче.
Нямах късмета дядо
в детството си да имам.
Не улових пъстърва,
не хванах зверчета горски.
Нямам и внуци, само
някак си скромно кимам,
ако ме пита някой
за хитрините хорски.
От първата половина
на своя живот разбрах, че
ме надхитриха всички,
които ме доближиха.
В залеза на живота
наивността ми плаче,
но доверчиви хора
раните й промиха.
