Георги Майоров

Тази година е много тревожна за поета Георги Ангелов и той издаде две книги. Първата е кръстена „Обикновен Сизиф“, но поезията е необикновена. Тя е рожба на сизифовския литературен труд, самия живот на твореца.

В нея се преплитат класика и новост в едно цяло. Съчетание между ритмиката на сърцето и свободното движение на духа и мисълта. Дълбока тъга и покруса от заобикалящия го свят. Симбиоза от реализъм и символизъм, от действителност и абсолют.

Тя не е привзета от другаде, а е копие на оригинала-творец. Вместо строга конкретност, тя ни съотнася към всеобхватност, многозначност и астралност. Не е пригодна за днешния виртуален свят, за пасивния консуматор на всеядна култура. Тя е отправена към мислещия човек, който в книгата разгадава кинетичната енергия на магическите стихове, за да ги превърне в размисъл и динамика  на своя живот.

Георги Ангелов вярва в голямата мисия на поезията и е недоверчив към заобикалящия го оскъдно мислещ свят. Влюбен до самозабрава и всеотдаен до болка. С надеждата да промени променилия се до обезличаване живот. Поезия дълбоко съкровена, с вибрациите на умопомрачаващата морална пустота, с изтърканите обещания, с празните лозунги и шумните прозявания за уж по-сносен живот.

Поетът насища своето творчество с важни теми за живота. Стихове с тихо съдържание и всеобхватни послания - „за дълга и усмивката”, за ропота на нашите сенки, за търпеливото страдание на българското село, за неимоверната надменност на властта; за непрестанния звън на черковните камбани, че „полумесецът / отново / расте / над нас”; за сизифовския път на българските букви; за възкръсване на истината; за революция в духовността; за приземяване на всевишния до човека; да пъдим мрака и глупостта, умело да разтваряме страниците на живота. Да благоговеем пред България и нейните свидни борци за свобода, светлина и безкраен хоризонт за личността; за въздаване на правда и възмездие; за малките неща, които ни очовечават; не да цитираме живота, а животът да ни цитира. Затова поезията на Георги Ангелов е важна и необходима за възвръщане на усмивката, за вездесъщи промени.

Тук не става дума какъв да бъде стихът, а какъв принос има за очовечаване на света. Ако не за отстраняване на недъзите, то поне за стихване на егоизма.

Втората книга - „Небе за постигане” е сътворена в подобна социална обагреност, монолитно, без цикли.

В нея Георги Ангелов с обновено вдъхновение се изправя срещу несгодите. Поставя си висока цел за постигане - съвършенство в творчеството и в човешката същност. И така трябва да бъде. У човека без мечти поникват бурени.

Поетът води борба животът да отправя лъч към небето. Сам е нерв и феерия: „Крилете му, за нас невидими, / погалват червей и звезда”, чрез разгръщане на древни истории и днешна летопис.

Той е сеяч на доброто, загрижен за отглеждане на строги стихове и творчески дух в дома. Словото му е компас за посоките, които избираме в своя жизнен и творчески път. Более, че световният компас е повреден, че толкова злини ни налитат. Затова се обръща към планетарната и нашата история, като възрожденец въздига българския език. И не случайно стиховете му в тази книга са класическо творение. Те са контраст между историческата героика и болката на днешното общество, та където трябва е саркастичен.

Много мъка е набрана в неговия духовен мир. Стиховете се изливат с трепетен пулс. Изповед и заклинание над разбунената ни земя. За глада и безродството, за алчността и разрухата. За нищетата, в която всичко се купува и продава. Социална жлъч блика от страдалното сърце на поета - за сбъркания живот и надеждата, за героиката на Брацигово и днешното бреме. Възпев, за да пребъде България.

Само сизифовци като Георги, Ваня и малката голяма Мария, която също топи перото си в първите умни стихове,  могат да устоят на тиканата тежест към божественото синьо небе на Словото, където бедна светлина и оскъдица свиват венец за непокорните глави. В недоумение коя посока ще ги спаси. Остава им единствено голямата България, която обаче не може да приласкае постоянните мъки.

Поетът Георги Ангелов не прокламира славолюбие, а критичност. Разобличава почти всичко негативно в нашето общество. Спомага за опомняне, за поправка на неправдата в чертозите на демокрацията, за стихване на враждебността и насилието. С вътрешния си духовен свят зове за добро. Притегателен център на съвестта ни да бъде хармонията, обичта помежду ни, взаимното доверие и взаимопомощ.

В тази си всеобхватност творчеството на Георги Ангелов е поезия на деня, истинна, нова и пречистваща.