Симеон Стоянов

Тревоги,
съмнения,
безсънни нощи,
будни дни.
Поколение,
поколение,
ти на себе си
не измени.
Здраво стиснало
между устните
и болка, и стон,
занимаваше се с изкуство,
наливаше бетон,
изучаваше философия,
изгаряше във мечти
и в неопитни строфи
се изповядваше ти.
И заякнало през съмнения,
през борбата
в най-тежки дни,
мой връстник-поколение,
ти на себе си
не измени.

Хасково