НА ДОБЪР ПЪТ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ, „ЖИВИ ДУМИ“!
Слово на премиерата на „Живи думи”. Литературен сборник. Изд. „АртГраф”, София, 2021.
Национален литературен салон „Старинният файтон”, (съвместно с Народно читалище „Искра - 1964 г.”), 15 юни 2021
През последните години Народно читалище „Искра - 1964 г.” се превърна в едно от оживените духовни средища в столицата, макар че разполага с ограничена материална база. То на практика показа, че читалището е не просто сграда, в която кипи разнообразна културна дейност. А че читалището е преди всичко идея и дух. И разбира се, душа.
Душата на Народно читалище „Искра - 1964 г.” е Ирина Славчева. „Тя е върхът! - казва за нея народната певица Калинка Згурова, почетен член на читалището. - От двадесет години работим съвместно и всичко което сме организирали и правили заедно, се е получавало от хубаво по-хубаво. Интелигентна. Работоспособна. Организирана. С много идеи и хрумвания. Жена, огряваща всички и всичко като слънце…” След като Калника Згурова ни запозна преди години, и аз съм имала възможността и щастието да наблюдавам отблизо тази всеотдайна, неуморна, пламенна, безкористна душа. Въпреки обективните спънки и трудности, въпреки личните трагедии Ирина Славчева се усмихва, дори и през сълзи, и като секретар на НЧ „Искра - 1964 г.” продължава да организира, да съдейства, да създава. Дейността й е пословична. Силата на духа й - неимоверна. Присъствала съм през годините на чудесни литературни и музикални вечери, инициирани от НЧ „Искра - 1964 г.”, в престижни столични зали, салони, галерии, зад които е прозирал нейният вездесъщ организаторски талант. Ако трябва да изреждам всичко, което Ирина Славчева е провокирала, вдъхновила, организирала и осъществила, с това и ще започне и завърши вечерта, и ще завърши не днес, а може би утре или вдругиден. Не е нужно да се връщаме кой знае колко назад във времето, за да се убедим, че е така. Дори само появата на литературния сборник „Живи думи”, чийто рожден ден тази вечер ни е събрал, е повече от красноречиво доказателство за неукротимия дух на тази сърцата жена. Радвам се, че сме заедно тази вечер и че заедно - през годините - сме осъществили не един и два проекта.
През 2011 година тя, заедно с Райчо Русев - Райсън, решиха и създадоха към НЧ „Искра - 1964 г.” Литературен клуб „Живи думи”, който всеки месец радва приятелите на читалището и жителите на „Красна поляна” с нова проява. Оттогава, вече десет години, клубът организира множество литературно-музикални вечери - представяния на новоизлезли книги, срещи с писатели, рецитали по повод на юбилейни годишнини и национални празници, литературни четения и тематични срещи (вечери на хумора и сатирата, на любовната лирика, на патриотичната поезия) и тъй нататък. Чести гости на клуба са поетите Георги Константинов, Недялко Йорданов, Владо Любенов, Иван Ненков, както и много други, за които творчеството е неразделна част от живота им (проф. Милчо Кирилов, Зинаида Чаушева, Валентин Евстатиев…). Тук някъде се очертава една от благородните мисии на българското читалище - да бъде не просто място, където българинът чете и се просвещава, както е било навремето (оттук и идва самото название - читалище!), но и културно средище, където се осъществява - на живо! - срещата на писателя с неговите добре познаващи го, а и потенциални, нови читатели.
Във връзка с 50-годишнината от създаването на НЧ „Искра - 1964 г.”, по инициатива на Ирина Славчева, се роди идеята да бъде издаден сборник с произведения на писатели, негови гости и приятели. Така през 2014 година видя бял свят алманахът „50 години читалище „Искра - 1964″. Не след дълго - през 2017 година - излезе от печат хумористичният сборник „На шега и не съвсем”, който бе в памет на всеотдайния дългогодишен председател на настоятелството Йордан Поромански. През 2019 година последва издаването и на втори алманах - „55 години на читалище „Искра - 1964″ и приятели”, което вече подсказва, че ръководството на читалището, неговите служители и сътрудници гледат сериозно на издателската дейност и поставят основите на традиция, която тепърва ще дава плодове.
Десетгодишнината от създаването на Литературния клуб „Живи думи” през 2021 година провокира идеята за създаването на още един сборник под заглавие „Живи думи”. Той вече е факт. Побрал е нови стихове, разкази, импресии на петдесетина автори, приятели и гости на клуба и читалището. Неговият приносен характер проличава най-вече в това, че включва широка палитра от творци, сред които срещаме открояващи се имена в нашата словесност (Георги Константинов, Димитър Милов, Атанас Капралов, Нико Стоянов, Владо Любенов, Станко Нацев, Георги Драмбозов, Валентина Михайлова, Петя Йотова, Балчо Балчев и други), както и по-малко озвучени или все още неозвучени таланти. И разбира се, Райчо Русев - Райсън, незаменимия помощник на Ирина Славчева не само при съставителството на сборника, но и през цялото време на съществуването на литературния клуб. И разбира се - посмъртно - Йордан Поромански. Чудесна изненада са стиховете на Сергие Димитриевич и Милан Димитриевич от Сърбия.
В този смисъл сборникът „10 години Литературен клуб „Живи думи” е най-ярко олицетворение на онова, което представлява институцията ЧИТАЛИЩЕ и още в зародиша предопределя неговата мисия - да приобщава към културата и духовността всички българи, да ги просвещава и вдъхновява към творчество, да развива и поощрява талантите у всеки, който прекрачи прага му, бил той известен или неизвестен, богат или беден, обикновен или необикновен човек. Днешното ни време се нуждае от подобни жестове на истински, на реален демократизъм, а не на фалшиви декларации и уверения. От книги като сборника „Живи думи”, чрез които се убеждаваме какво реално представлява демократизъм в действие. Така се напомня днес на наплашения за здравето си наш съвременник, че не само с единия хляб живее човек, а и със словото Божие, което ни въздига, и не само със страхове живее, но и с полета на Духа, който изпълва сърцето със светлина и удовлетвореност.
Сред нас трябваше да бъде Иван Чакъров, кмет на Столичен район „Красна поляна”, но служебни ангажименти го възпрепятстваха. „Служебните ангажименти” в случая не са „дежурното” оправдание, зад което обикновено се крият официални лица, когато не искат да присъстват на определено събитие. Не само отбелязвам това, а го подчертавам. Защото Иван Чакъров присъства на всички значими културни прояви и събития, организирани от НЧ „Искра - 1964 г.” през годините. Което е знаменателно. Нещо повече - той откликва с готовност и радост винаги, когато читалището има нужда от подкрепа. И му я предоставя. С негова подкрепа Ирина Славчева и екипът на читалището творят чудеса - дори в такова невъзможно и „нездравословно” за култура време като днешното.
Да припомним, че институцията ЧИТАЛИЩЕ се ражда и просъществува през годините дори на най-жестоко потисничество и липса на държавност, защото зад него стоят като стълбове далновидни, високоблагородни, просветени заможни хора, долавящи потребностите народни, глада на човека по знание, по красота, по извисеност духовна. В днешната консуматорска и пандемична епоха (в случая нямам предвид само буквалното значение на думата „пандемична”) читалищата са поставени пред изпитания, които могат да преодолеят с лекота, но само с подкрепата на далновидни, високоблагородни и просветени хора като Иван Чакъров и неговите експерти в отдел „Култура” на общината Бойка Шопова и Нелия Блажева. И разбира се, с усилията и помощта на всички нас. Нека не забравяме, че пътят към голямото изкуство започва с малката първа крачка, която ние, българите, правим не къде да е, а именно в някое читалище, където и да се намира то - в столицата, в някой град, село или в най-отдалечена махалица.
Дай боже, повече такива родолюбци сред българите! Дай боже, повече такива труженици на българската културна нива като нашите приятели от НЧ „Искра - 1964 г.”!
На добър път към читателите, „Живи думи”!
