Елена Диварова

Новата книга на Иван Д. Христов „Отгласи” излезе в  издателство „Екобелан” през 2021 г. С издадените до днес свои литературнокритически изследвания авторът  отговаря на необходимостта съвременните литературни процеси да бъдат отразявани навреме.

„Отгласи” е ценна и с моралните качества на писателя, които са  абсолютно необходими, в противен случай колкото и да са талантливи книгите му, те няма да излъчват позитивните сили на творчеството. Точно тези морални качества изграждат  съдържателната и концептуална основа на книгата.

„Отгласи” съдържа 41 статии, предимно литературнокритически очерци за отделни творци, има и ценни обзори. Във всички тях Иван Христов е приложил правилото на Черноризец Храбър - „голяма реч в малко думи”. Едно златно правило в литературата и в публицистиката, което изразява едновременно почит към словото и умение то да бъде използвано като благородно оръжие в безкрайната битка за победа на доброто и красивото над злото и грозното

Книгата има своето силно начало с литературнокритически очерк за Иван Желязков и  неговия роман „Дъждовете на страха”. В този текст четем жест на уважение и признателност към автора, който е и издател, и талантлив разказвач. Романът е книга - размисъл, която според Христов е сред най-стойностните в съвременната българска литература.

Следващата статия е за поета Йордан Атанасов, който с неуморната си дейност като главен редактор на вестник „Литературен глас” огласява  и съхранява това, което утре ще бъде литературна история. В статията си за него Иван Христов изследва яркия поетичен дар на старозагорския лирик. Поезията на Йордан Атанасов е оценена чрез задълбочен критически анализ.

Следват статии за Георги Райчевски и Георги Стоянов. Толкова много РЕЧ в няколкото страници, които са обзор и оценка на творчеството на тези двама достойни литературни творци. Голямото книжовно дело на  Райчевски е обобщено от Иван Христов по повод 80-годишнината му. Оценена е и на огромната панорама от образи и съдби в романите на Георги Стоянов, който чертае дълбока бразда в реалистичната територия на българската литература. Като прави обзор на част от тези романи, Иван Христов показва завидната творческа сила на Георги Стоянов, който въпреки напредналата си възраст продължава да твори.

Родопите са  цитадела на българския дух и мащабна територия в литературата ни. Отново и в тази си книга Иван Христов отдава дължимото на широката ни планина  чрез имената на Петър Маринов - неговият родопски книгопис и принос в родопската историография, на Никола Перич - забравен родопски писател, припомнен чрез статията за него. На неповторимия лирик и майстор на сонета и сонетния венец  Петър Динчев с неговите баладични шепоти. На Елена Хайтова - писател и публицист, вярна на художествената и житейска правда, която неуморно работи за съхранение на паметта ни чрез книгите си за Николай Хайтов и Никола Гигов. За  самобитният писател Васил Венински има три статии, сладкодумни като самия Венински, който е истински родопчанин и родолюбец. Иван Христов ни провокира да открехнем врата към митичния родопски свят, „пълен с адамлък”, за да се върнем при  корена си - там, където времената са мъжки, а севдата е единственият път за надмогване на тиранията - път към сладкия вкус на свободата!

Друг родопски писател - Светозар Казанджиев, е представен с неговата двутомна родопска христоматия „Незабравимите забравени”, като в нея е разкрит един нов аспект от творчеството му. Това е христоматиен прочит на видни личности от Родопите, едно заветно послание за незабрава на делата на достойните мъже и жени.

Като цяло книгата на Иван Христов представлява точен и бърз рефлекс на най-новите художествено-литературни факти. Оперативна критика в най-действения й вид. Нещо като да си на първа фронтова линия. Защото оперативната критика крие много рискове, при нея всичко е в движение. Това е достойна, мъжка книга.

Поетеси със силни стихове и авторки на литературна критика също са предмет на литературно изследване и анализ от Иван Христов. Това са Ники Комедвенска - много талантлива поетеса със смело перо, изобличаващо социалните неправди на днешното време. Мария Илиева - поетеса със свой поетичен глас. Мария Филипова, която балансира между жанровете. Виолета Станиславова, която успешно дебютира с литературна критика. Утвърдените вече критички Лилия Рачева, Надежда Бонева, Лалка Павлова и нейният задълбочен критичен поглед в Монографията й за Фани Попова - Мутафова. Катя Зографова и яркото й изследване за Яворов. Подчертано е стойностното и приносно изследване на Благовеста Касабова с книгите й „В кадър” и „Споделено”.  Авторът се спира на нейното проникновено виждане за съвременните литературни явления у нас и техните негативни прояви, за посланието й да дадем отпор на бездуховността и нравствения разпад. Трудно е литературен критик да пише за литературен критик, но Иван Д. Христов очевидно го владее добре.

В този ред са и анализите на литературнокритическите трудове на почтения и достоен критик  Пенчо Чернаев; на Продрум Димов, който със своите родолюбиви очерци продължава да спасява от забравата светли исторически личности и ярки литературни имена; на Никола Иванов, на Панко Анчев с неговия нов прочит на Захари Стоянов. На Георги Н. Николов и неговото значимо изследване за българската маринистика, на Иван Енчев с неговата „добра дума” за другите поети и писатели.

И поетите с новите им стихове са тук - това са Атанас Георгиев, за когото поезията е „обител на човешката душа”,  и Лъчезар Селяшки със специфичния си лирико-образен свят. Още статии за автори белетристи и публицисти  - Стефан Северин, Мартен Калеев и неговото търсене на смисъла и посланията на думите в книгата с разкази „Всичко и нищо”. Спира се на романа с остра и актуална социална проблематика  „Епитафия за небе” на Емил Енчев. На романа на Иван Енчев „Лунният мост”, където красивите мечти и изгубени илюзии на цяло едно поколение са разкрити правдиво и честно от автора.

Есето за пловдивската поезия е едно своеобразно емоционално ядро в книгата. Рецензията за сборника „Пеещо дърво”, излязъл по повод 105-годишнината от създаването на СБП и съдържащ творби на 500 поети от Ботев до наши дни, е още един пример за умението на Иван Христов да бъде задълбочен анализатор и въздържано емоционален писател. Много ценна е тази рецензия - особено поставена редом с  обзора за литературната критика през 2019 г.  Всичко тук е от първа линия, или иначе казано -  българската литература от последния час.

Финалът на книгата ни запознава с една своеобразна културна енциклопедия на Северозападна България - дело на Юлий Йорданов, наречен „трубадур на българския Северозапад”. Статията е емоционален финал, който поражда размисли за отговорностите на твореца и отговорностите на четящата публика пред твореца.

„Отгласи” е дълбоко концептуална книга. Статиите в нея са подредени в ред, следващ усета на автора за дълбокия ритъм на белетристичната реч - този усет той прилага неизменно при създаване на своите литературни изследвания. Затова и читателят ще потъне в страниците с онзи интерес, с който се докосва до художествена литература.

Искреност, литературна вещина и компетентност, точност и прецизност в детайла - това са още достойнства на книгата, която ще събуди у читателя радост от докосването до високи и чисти върхове в литературата и в живота. Сборникът „Отгласи” е  честен и стойностен труд, с принос към съвременната литературна критика.