ФИЛИЙКАТА
В магазина съм. С маска, с ръкавици. Десетина минути чаках, докато ми дойде редът. Какво щях да вземам? Заогледах наредената стока. Някой ми подвикна да побързам. Познах го по гласа, чух го да нарежда. Намазана ми била филията. От двете страни. Оцапвал съм си пръстите. Облизвал съм ги, ближел, смучел…
Погледнах го. Стана ми смешно. Високо, стройно, а пък злобно. Когото и да срещне, все за намазаната филийка. Вири глава като смок в тревясал синор. Кой го не знае?
Учено и той учи на знание. Как такава душичка ще научи дете на нещо? Влиза в роля на общественик… А как търси камера да се покаже. Той сам се снима, сам се и показва…
Излезе след мен от магазина и пак за филийката. С какво била намазана. Осмуквам ли си пръстите.
Рекох си: какво му мълча, че няма ли какво да му отговоря.
Попитах ял ли е петмез? Как се маже на филийката. Разправям му за оня хляб, който ядяхме - двукилограмовия самун. За ония филии-порязници. Падаха трохи от тях - я за някое врабче или за кокошка.
Не спирам, продължавам…
А ти си от днешните филии, като дунапрен - нищо не пада от тях… Давал ли си нещо на някого? Само вземаш…
Тъй приказвам, той се пули срещу ми, иска да си тръгне, а аз не млъквам. Питам го направо: къде работиш, къде живееш, къде си мажеш филийката? Къде си осмукваш пръстите? Кой да знае, кой те познава?…
Трополи му чантата на задника, филийките ли си носи в нея? Тръгна нанякъде, а аз продължавам с думите. А те се лепят по него като петмез на порязница.
А колко народ е нацапал с катран от катранената си душичка? Все той е прав…
Разправям как се правеше петмеза. Нямаше захар. Надробят захарно цвекло или захарна тръстика. Завъртят надробеното в големи казани, като промени цвета си, сместа се изсипва и се пресова, а добитата течност се вари в големи медни тави. Отпенва се, докато добре се свари и се сгъсти, така се приготвя петмез. Към добития петмез прибавят предварително нарязана тиква, обработена във варна вода и се прави рачел.
Какъв рачел правеше баба Руса Фърфаловата! Какъв петмез ни е мазала на порязниците! Колко петмезчнйници, колко хора са работели в тях! От изцедените тръстикови стъбла и цвекловите резенки приготвят храна на овце и говеда. Една лъжичка петмез е достатъчна за цял ден. Нямало земеделски стопанин да не отглежда захарна тръстика или захарно цвекло. С една филия порязница, намазана с петмез, карат цял ден.
Правят петмез и от гроздова шира. Млади момци ходят по петмезчийниците и с дървени ножове остъргват и почистват медните тави. Облизват ножовете, броят колко тави са почистили, колко петмез са изяли. Петмез - сила за оран, за сеитба, за създаване на деца.
Порязницата от двукилограмовия самун от истинско зърно. Герои във войните. Герои в мирния ден. От порязницата падат трохи за някоя гладна душица…
От днешна филийка да чакаш троха… От село на село на сбора. Тук-там на курбан.
Плющи мешинената чанта по задника му. Мазни си филийката. Ближе. Изсмуква си пръстите…
Къде работи, къде живее, къде вири глава да управлява. Филийката от надлъжно нарязан хляб, от двете страни намазана. Облизва пръсти. Осмуква ги. Властник… Иска още, още…
Филийката. Ашладисан при нас в околията.
Туря ли, туря катран в тавата с петмез.
Докога, докога ще го търпим?!
