ОЩЕ
ОЩЕ
Още ме пият мъжете от старата кръчма,
още търкалят слънца върху белите глезени,
още ме помнят пенлива и пясъчна даже,
смехът ми пресяват във топлите есени.
Още гадаят душата ми ситно одраскана -
белези търсят прострени по жиците,
още нагарча в гърлата пелиново виното,
щом изтрезнеят в снопи овързват песните.
Още претърсват очите ми диви и ангелски,
пълнолуния носят в часовете на мъката
и тръгват подобно берачи на алено грозде,
пред сочните чепки забравят разлъката.
Още подклаждат тръпчива луната в сърцето ми,
кошници носят изплетени с риган и лято,
още се вричат в ръцете ми - сипеи бели,
още се блъскат в лирично торнадо от ято.
Още ме жънат в ръкойки по есенна жътва
отпиват ме още от шарени изворни стомни,
още росица в косите ми девствена съмва,
още кръвта ми мигове тънички помни.
Още рисуват с пръсти в снагата ми изгреви
косите ми кичат с пастелнозелена трева,
коленичат още пред думите - луднали посеви,
още ме носят за бога в една тишина.
Още се скитат мъжете във мен окъснели,
още ми баят смарагдова в лунни води,
още разпридат косите във дъжд подлудели,
още се плакнат в душата, оглаждат следи.
Още ме пият мъжете от старата кръчма,
още търкалят слънца върху белите глезени,
още ме помнят пенлива и пясъчна даже,
смехът ми пресяват във топлите есени.
ЛЮБОВ ПО ГЛАДИАТОРСКИ
Когато ме целуваш по разсъмване,
мой романтичен гладиаторе,
целувай ме по устните, по челото,
по бенката на лявата ми буза,
преди да съм проклела любовта ни,
когато се събличам в пълнолуния,
когато съм кошутена във скута ти
и съм в зеницата на мекия ти поглед
вземи си от божура на душата ми,
вземи ме като глътка, като жажда,
вземи ме като изстрел, даже мълния,
като сълза в шевицата на нощите,
не се отказвай, взимай ме, целувай ме,
подобно вино жертвено отпивай ме,
със любовта си дива по разсъмване,
като напъпил цвят, като разпятие,
мой романтичен гладиаторе.
Преди да ме убиеш там, на сцената,
/докато чакам милостта на цезаря/,
и да ми разпилееш с вик къдриците,
в нюанса на червената ми рокля,
в полите й втъкни дъжда библейски,
целувай ме, напук на разни уроки,
на разни голи хули и на трънчета,
пред милиард очи целувай ме,
във шепота на нежното разсъмване,
мой романтичен гладиаторе.
СТОМНИ ОТ ЛЮБОВ
Пресъхналите стомни от любов
лежат като отронени мъниста,
дими изпепелената ми нежност
застила калдъръма със копита.
А бяхме диви, лумнаха пожари
в каруците, препълнени с любов
и напеви от дългите кервани,
насипваха в гръдта ни послеслов.
Газели бяхме, обичта ни пламна,
а беше тишината от басма,
обличах се в дантелите на мама
и стрясках тишината с тишина.
А бяхме ветрове, сред пъстра шума,
косачите косяха по душа,
а бяхме дъждове от буйна Струма
и пълнехме със шепи сто ведра.
Пресъхналите стомни от любов
като отрязани езици стенат,
небето на душата ми е зов
и търси кълнове, които още дремят.
СЛЪНЧОГЛЕДОВА
Запалих Дантевските кръгове на ада,
зарових под земята пепелта
и оцелях със пролетта от клада,
сега газела съм в полите на степта.
Сега съм хляба топъл на софрата,
до въглен, до прашинка се пилях,
сега съм разлюляна ръж в мерата,
тъгата си в реката я изпрах.
Ръцете ми -две прерии са боси,
с презрели орхидееви слънца,
гласът ми пак пресипна, но доноси
мълчания в калинчести крилца.
В косите си навързах двеста сламки,
разнежвах се във дланите на Бог,
танцувах в аления залез по презрамки,
бях слънчогледова в картината на Гог.
