Петър Горянски

Морето като обект на художествено пресъздаване, е все още чуждо за творческите търсения и домогвания на българския писател.

И с право: ние сме един народ, у когото органическата привързаност към земята, му пречи да се сроди с водната стихия. За нас тя е все още една от многото неразгадани тайни на природата и нашето отношение към нея не надхвърля рамките на първичното любопитство.

С оглед на всичко това, книгата на Кирил Гривек „Разкази на моряка”, се явява като пръв сериозен опит на български писател да пристъпи съзнателно към морето, с предварителната задача да го почувства, овладее и претвори.

В разказите на Кирил Гривек морето не е само фон, върху чийто пъстър колорит той моделира духовните и физическите образи на своите герои.

В тях авторът е разнищил оная сложна зависимост между водната стихия и нейните героични обитатели - моряците, която е особено ярко подчертана в разказа „Смъртта на моряка”.

Кирил Гривек е проучил основно бита на оная специална категория люде, от чиято среда изхождат повечето от героите му. Това са предимно моряци, психиката на които се определя изцяло от конкретната обстановка, при която живеят.

Описвайки техните характери, действия и постъпки, авторът косвено подчертава и въздействието, което морето оказва върху бита им.

Сложени на тая плоскост, разказите на Кирил Гривек са една новост в художествената ни литература.

Те разкриват не само прелестите на родното море, толкова чуждо и непонятно за нас, но и интересни събития от личен и обществен характер.

Авторът е попаднал на интересни сюжети, които разработва с присъщата му непринуденост в разказването и майсторството при водене на диалога.

Кирил Гривек подробно проучва героите си, които се налагат на съзнанието на читателя като живи типове.

Той умее с няколко само линии да очертае техните характери. Стилът му, обаче, е сух и недостатъчно художествено оцветен.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 28, 25.03.1936 г.