КОГАТО…
…Когато стотици български села обезлюдяват, а столицата расте и даже не старее; когато пенсионерите броят левчетата си и смятат наум колко от тях ще отидат за лекарства и колко ще им останат за храна, отопление, вода, ток и телефон до датата на пенсията; когато 240 празнодумци търкат столовете на т. н. „народно” събрание и неграмотно попълват кръстословици или разгръщат сп. „Плейбой”, а техните „лидери” говорят патетично и загрижено „от името на народа и за благото на народа”; когато разгърдени мастити историци всеки ден по всеки ТВ-канал тръбят колко велики и храбри са били българите и колко обширна е била територията им, а най-младите и способни съотечественици, получили образованието си у нас, напускат тихо и категорично „татковината” си, за да потърсят призвание и признание в други страни, не толкова велики и славни; когато „комиците” ни се обличат като жени и ни предлагат пошъл, водевилен, елементарен и жалък хумор, посрещани с простодушни аплодисменти от глуповати „публични” лица, а „смехът през сълзи” остана в миналото; когато „водещи” момичета и момчета на ТНВ-предавания се канят взаимно и обсъждат кои зодии са съвместими и кои не, натрапват ни ВИП персони - най-вече с друга сексуална ориентация, и ги питат и разпитват за скъпите им обувки от крокодилска кожа; когато всяка година, въпреки кризата, която няма край, БГ милионерите се увеличават с по сто-двеста, а населението още повече намалява и работещите в чужбина българи се оказват повече от работещите в родината им; когато се изсичат горите ни, а черноморското ни крайбрежие се застроява с огромни хотели, собственост на „социално слаби” представители на родното правосъдие; когато въздухът ни, реките ни, водата ни се замърсяват и все повече страната ни се превръща в огромно сметище; когато… тогава… е, тогава не можеш да не си ядосан! И омерзен!
2014 г.
