10 ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО БИХ СЕ СЪГЛАСИЛ ДА СТАНА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Все още не е приет така шумно обсъжданият законопроект за народна просвета. Сега му е времето да стана министър на образованието и науката, за да се измъти най-сетне това щраусово яйце на просветните ни законотворци. И ще посоча 10 причини, поради които бих се съгласил на неустоимото предложение от страна на правителството.
Първа причина:
За да направя обучението в българските училища НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Защо ли? Ами за да не унижаваме българския учител, който се преструва, че обучава и най-вече, че научава циганите ни да четат и смятат; за да спестим на държавата т.н.социални помощи на родители, които уж си пращат децата на училище; за да останат в училищната сграда само онези младежи и девойки, които наистина искат да учат и да сполучат; за да се оптимизира учителският състав и учебната материална база.
Втора причина:
За да ЗАКРИЯ РАДИКАЛНО стотиците т.н. „професионални гимназии”, в повечето от които имаме срамна имитация на истинско техническо образование; за да върна съществуването на занаятчийски училища, които в кратки срокове да подготвят младите за конкретни житейски професии, без да им се налага да учат висша математика, световна история и силаботоническо стихосложение; в същите училища да се откриват платени курсове за възрастни за придобиване на конкретни умения, необходими за жилището, градината, бита, модата и др.п.; в големите градове да останат една или две гимназии, един или два техникума, наистина необходими за града и региона и адекватно обвързани с бизнеса.
Трета причина:
ЗА ДА СЪКРАТЯ ПОНЕ 2/3 ОТ СЪСТАВА на министерството, да РЕДУЦИРАМ РЕГИОНАЛНИТЕ ИНСПЕКТОРАТИ по образованието до 7-8 и да им делегирам по-големи права, чрез които гражданите да получават решение на проблемите си в своя район; в тях да се назначават преди всичко експерти по учебни дисциплини, които да инспектират и най-вече да подпомагат учителите в тяхната преподавателска работа.
Четвърта причина:
Да делегирам по-големи права на общините в определянето и реализирането на образователната политика, както и за по-реалното им участие в избора на директори на училища.
Пета причина:
За да въведа ИЗБОРНОСТ в назначаването на директорите на училища: главно чрез участието на истински, а не марионетни училищни настоятелства, на авторитетни преподаватели, на синдикални представители, на представители на регионалните инспекторати и общинските администрации.
Шеста причина:
За да сложа край на КОРУПЦИОННИТЕ НАЗНАЧЕНИЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ, като се изготвят ясни и единни критерии при кандидатстването им - без фалшивите и нагласени „интервюта”, а чрез сериозна проверка на подготовката им, на резултатите от работата им на предишното място, чрез тестове и т.н.
Седма причина:
За да променя отношението на учениците към училището и учителите, като се научат на истински демократични избори на свои лидери, без опеката и намесата на „загрижени” учители и директори; за да станат по-горди и независими, чужди на конформизма и лицемерното раболепие, чрез което си докарват високи оценки; за да се намесват адекватно в управлението на училището, което е и тяхно; за да бъдат корективи на рутината и инерцията.
Осма причина:
За да ПРОМЕНЯ УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ - в началния етап на обучение да има повече часове за спорт, за опознаване на света около нас; опростяване на учебното съдържание по математика и роден език и постепенното им усложняване в по-горните класове; повече на брой и по-кратки по време ваканции; прецизиране на времето за кандидатстване във висши училища с оглед на реалното завършване на средното образование; реално, а не показно участие на действащи учители в изготвянето на учебници; утвърждаването на един-два учебника по учебна дисциплина, за да бъде цената им по-ниска и знанията по-еднозначни; да се върне практиката ученикът да повтаря класа, щом не е покрил изискваните от него знания / и това не е обидно, а е справедливо спрямо всички негови съученици/.
Девета причина:
За да реализирам веруюто на Дядо Славейков, че „учителят прави училището”- и най-модерната компютъризация не може да измести личното присъствие на Учителя, на Преподавателя, на своеобразния актьор в диалога с учениците; ето защо трябва да има високо възнаграждение на учителския труд/поне колкото на полицая, размахващ нехайно палката си!/, признаванете му за държавен служител с всички произтичащи от това права и задължения, ежегодни стимули във връзка с традиционни за образованието ни празници.
Десета причина:
Да въведя СКАЛА ЗА ЛИЦЕНЗИРАНЕ на училищата, в която т.н. делегиран бюджет да заема последно място; тази скала да отчита спецификата на населеното място, ученическия състав, културното равнище, комуникационното състояние и др.п.
Ето това са 10-те причини, поради които бих се съгласил да стана просветен министър и поради които никога няма да получа това назначение.
октомври 2013 г.
