Георги Гривнев

А КСАНТИ Е ДАЛЕЧ…

На снимката съм в детската количка.
И майка ми - на двадесет и пет.
Без памет бях и как да го обичам
града, във който съм роден?

Града, от който нямам спомен -
далечен, призрачен и непознат.
Друго си е белият ми Смолян,
всяка стъпка, във която съм живял.

Там, където дядо Кольо водеше
стадо белорунно, белорунните овце.
Баба Дана, милата, задянала торбата,
носеше баира с двете си ръце.

Там, където жънеха, полагаха ръкойки -
както пеленаче в люлка се полага.
После се вършееше и вятърът отвяваше
плявата. А зърната, тежките, оставаха.

После… кръстихме се всичките пред хляба.
Хлябът е свещен, но не засищаше глада.
Хлябът ражда песен и със песента
тръгвахме в зори към майката-земя.

БОКС

На победителя вдигат ръката.
На пораженеца помагат да се вдигне.
На мене ми е жал,
че и двамата излизат за победа,
а единият си тръгва
с наведена глава.
На ринга няма реми.
Победителят
още може да се бие,
докато и той познае слабост,
докато и неговата глава се забие
между въжетата,
но нивга не полита между тях
онази бяла кърпа,
знак за загуба и крах.