Владимир Русалиев

Из цикъла „Песен на свободата” (1944)

ПЪТ В НОЩТА

На Франсоа Вийон над горестта ридай
сърцето ми в нощта под яростния вятър.
Без милост вятърът ме брули сред полята,
и дъжд е, мрак и хлад по пътя ми безкрай.

Край мен са призраци, бесилка се черней.
До мен предсмъртни, глухи стонове долитат,
но аз вървя безспир в нощта с душа разбита,
край мъртвите, които вятърът люлей.

О, Франсоа Вийон, и днес е пак така,
тъй както е било през твойто мрачно време -
сълзи и буйни кърви сбират се в река,

и тя шуми, широко, скръбно се разлива.
Над всички ни тежи жестоко, тежко бреме,
и както в твоите години се убива.

ГАВРОШ

На улицата ти осъмваш с мъка черна,
из крайните квартали скитал цяла нощ,
да търсиш тиха пристан сред тегла безмерни,
бездомен и злочест, о брате мой, Гаврош!

Защо ли твойта участ е така неверна?
Защо така е бледно твоето лице?
Ти никъде ли капка радост не намери,
а само скърби сбира в скръбното сърце?

Тъй сам си на света - отритнат и бездомен.
Животът ти тече сред дълга, тежка нощ,
но в тази тежка нощ ти с трепет си припомняш:

Париж и Сена, барикади, дим в простора,
и там сред кърви пее твоя брат Гаврош
и ти бленуваш подвигът му да повториш.