ОТКРОВЕНИЕ
Из „Прилив. Млади поети” (1961)
ОТКРОВЕНИЕ
На Владимир Башев
Ние малко се любим -
момичета с погледи медени
и радости много
ща бъдат за нас непознати,
защото до късно ще бъдем
над листа наведени -
навярно с такава съдба
сме дошли на земята.
Ний много красиви недели
ще сторим на делници
и ще изгубим прекрасни и верни другари,
защото ще бъдем в живота си
вечни преселници -
превърнали в дом
многобройните гари.
На път!… За да можем
във него, във мене и в тебе
да намерим отломки чудесни,
за да умрем, ако трябва дори,
като лебеда,
но да изпеем най-хубави песни!
КУКЛА
… То самичко мама ще дочака,
ще играе с куклата до мрак.
Ала с бомби, ала преди мрака
самолетите долитат пак;
сякаш че десетки смърти падат -
всяко нещо тук ще погребе,
сякаш в къщицата малка адът
слиза от смутеното небе.
… Жива в ада майката остана.
Но детето, сключило уста,
като кукла в ъгъла приспана
сложиха в ковчег на сутринта.
Куклата, останала сираче
за утеха майката прибра,
за да има над кого да плаче,
към кого да бъде тя добра;
да я гали, сякаш във играта
е сменила своето дете…
Плаче тя над нея в тишината,
куклата не плаче… не расте.
Като другите деца не тича,
няма като тях сълзи и смях,
не протяга към дъжда ръчица
капките да хване като тях.
И на майката сама се струва -
детски дрешки вън дъждът плете,
а и куклата дори тъгува,
че не е любимото дете.
НЕМЕЦЪТ
Както гости тук, на равнината,
сбрахме се случайно аз и ти,
тъй и в пътищата на войната
срещнали се нашите бащи…
Било зима. В мокрите окопи
блъскал черен от дима снегът,
а от запад три зелени роти
атакували за трети път.
Трети път преминали реката,
трети път ударил щик във щик,
трети път прегракнали дулата
да задавят яростния вик.
И в дола окървавен, където
не посмял и вихърът да спре,
нашите бащи, от гняв обзети,
срещнали се в снежното море.
Срещнали се в третата атака
зли и настървени, в кръв и сняг…
Трети път нахлули те оттатък,
трети път ударили на бяг.
Но баща ти легнал непогребан
върху заледената река…
Аз не искам да се срещам с тебе,
ако ще се срещаме така!…
Унгария
