КЛЕТВАТА
Тримата седяха на седалката пред мен. Бащата бе до прозореца с малкия син, дете на около шест години на коленете си, което дъвчеше вафла, дъхаше по студеното стъкло и рисуваше по него с пръстче.
По-голямото момче, седнало на лявата седалка, играеше със смарфона си и слушаше това, което говори баща му.
Бащата беше слаб, мургав, среден на ръст човечец с ниско чело и права като четка коса и това, което правеше най-силно впечетление бяха къстите му вежди, които като козирка се надвесвеха над извития му костелив нос.
- Нали ви казах? Нали запомнихте какво ще кажете на майка си.?… Ще й кажете, че татко вече не пие!… Изобщо не пие! - притеснено говореше бащата.
Затворен в пространството на собствените си проблеми, той не осъзнаваше, че говори твърде високо, за да го чуят всички пътници по седалките и правостоящите около тях.
Личеше си, че този разговор е продължение на тема, която се е водила още преди да се качат в автобуса.
На хората наоколо не ни беше трудно да разберем, че не е било много отдавна, когато заради неговото пиянство съпругата на този човечец се е развела с него и сега той се възползва от правото си на определените от съда дни за среща със своите деца.
Но определеният за свиждане час наближава и сега той трябва да подготви своите деца, когато се приберат, какво да кажат на майка си:
- Ще й кажете… - загрижено им говореше той: - Че татко ви вече не пие. Капка алкохол не слага в устата си. Че вече не ходи по кръчмите и цялата си заплата я спестява. Вече е спестил повече от хиляда лева. Че този смарфон татко ти ти го е купил със спестените пари
- Ама, татко! - прекъсна го се голямото момче. - Ама ти много пиеше!… Вечно се прибираше пиян. Постоянно се карахте с мама за това пиене! Че и с някаква жена си й изневерил.
- Не вярно, моето момче!!!… - възмутено и високо извика мъжът, без да осъзнава, че с това още повече привлече вниманието на пътниците. - Това изобщо не е истина. Наклеветиха ме! Подло ме наклеветиха. Пиех! Това да! Признавам го! Но на майка ви никога не съм изневерявал! Кълна се!… - и човечецът се прекръсти. - Кълна се в най- милото. Така беше, моето момче! Така беше. Но ще й кажете, че татко много съжалява и повече никога няма да прави така. И ще я молите майка си пак да се съберем двамата. Нали беше хубаво, когато цялото семейство бяхме заедно.
- Така беше, татко, ама ти много, много пиеше!…. Всеки ден се прибираше пиян! - упорито му напомняше големият син. - Срамувахме се от теб! Децата от махалата постоянно ни казваха, че пак са те виждали пиян да се търкаляш по тротоарите… Аз самият съм те виждал да лежиш пиян на тротоара, а хората те заобикаляха. Постоянно се карахте с мама за това пиянство…
- Така беше, моето момче. Вярно е! Така беше! Ама вие не искате ли да си имате истински баща? Аз съжалявам!… Много съжалявам! Никога повече няма да правя така. Капка алкохол няма да сложа в устата си. Така ще кажете на майка си. Ще й кажете, че татко много съжалява и се срамува от това, което е вършил….
И човечецът още дълго говореше на децата си какво трябва да кажат на майка си и как да я убеждават, че трябва се съберат.
По едно време се сети:
- А, вашата спирка наближава. Ставайте, моите момчета, че е време да се прибирате. И не забравяйте да кажете на майка си, че татко вече не пие. И че много съжалява!… Кажете й, че ще бъде за пример. Кълна се! Така й кажете! Татко се кълне, че ще бъде за пример! За пример!… Така й кажете!
Целуна децата и те слязоха от автобуса.
Автобусът потегли. Човечецът полуизправен проследи с поглед своите деца, помаха им през прозореца и когато се загубиха от погледа му, седна отнесен и загрижен за своите проблеми.
Всички със симпатия гледахме този разкайващ се грешник…
Няколко спирки по-късно той слезе от автобуса. След него слязоха още много пътници, сред които и аз, и повечето от пътниците поехме в посока към центъра.
Случи се така, че вървях на десетина метра след човека. Една пресечка по-надолу на ъгъла беше старата квартална кръчма на бай Петър.
Някога моят дядо ме пращаше тайно от баба, да му купувам от кръчмата една хулиганка /триста грама ракия/ и един сайдер за мен.
Собственикът на кръчмата бай Петър отдавна не е между живите, защото още преди четиридесет години си отишъл по реда човекът, но хората още си я знаеха като кръчмата на бай Петър.
След толкова години на промени тя все още активно работеше и събираше кварталните пияници.
Предположих, че човекът, който се кълнеше пред децата, че се е променил, не слага капка алкохол в устата си и вече е друг човек, геройски и с презрение ще подмине кръчмата, но на ъгъла той се спря.
От входа се показа някакъв висок, слаб мъж. Двамата си казаха по няколко думи и заедно влязоха в кръчмата…
