Марин Кадиев

Георги Балабанов има забележително жизнено и творческо битие. Завършил българска филология в Софийския университет, работил четвърт век като журналист, от десетилетие работи като писател и… като фермер.

Обработва хиляди декари добруджанска земя и дава хляб на хиляди добруджанци. Такъв случай в България няма - да си художествен творец и да създаваш материални блага.

Той е автор на една стихосбирка и на два сборника с разкази. Новата му белетристична книга го изявява като стойностен съвременен белетрист.

Болезнено чувствителен към селските проблеми, носи силни вътрешни подтици, за да изобразява така внушително и с експресивен реалистичен рисунък съвременното българско село не като външен обективен наблюдател, а като органическа част от селския свят.

При него непрекъснато напира земно чувство, има дълбоко земно светоусещане - тази виталност струи от персонажите му, от картините и изображенията му, от всичко, до което се докосне неговото перо, блика земна светлина.

Човекът в неговите разкази е в единение със земята, със сезоните, природата и бита, като земята е издигната в култ, в религия, пред която се свещенодейства.

Ненапразно героят му от разказа „Шепа пръст” съветва сина си: „Помни, сине, земята, земята е магията на един народ, колко войни и колко кръв се е проливало за нея. Сега има какви ли не чудесии, но тя си остава все така близко до сърцето на всеки един от нас. Диша, живее и се предава на поколенията. Залюлеят ли се класовете на нивите по жътва, пламваше сърцето ми от магията за прибирането на хляба. Нея, земята, синко, не можеш да я гледаш със студени очи и само за пари. Тя си има свой глас, своя мъка и само този, който долавя с най-нежните струни на сърцето си това, той най-добре я познава и на него щедро се отплаща”.

В съвременната българска литература няма подобен славослов към нашата кърмилница, към свещената българска земя, върху която битуваме и която ни дава живот.

Това е колкото апология, толкова и изконен патриотизъм, българският смисъл на битието ни.

Авторът се е разтворил в своите герои, той е част от тяхното материално и духовно битие, а те носят българския характер, българските нравствени ценности.

И въпреки трагичните ситуации, в които изпадат, не губят своето жизнено светоотношение и човешката си същност.

Георги Балабанов е обхванат от постоянна морална тревога за днешния български ден; има болезнено чувство към обезлюдените български села, където се заселват чужденци, към изчезването на духовните ценности в селската душевност, така ярко и убедително внушено чрез образа на Гено Кайзера в разказа „Белите гълъби”.

Балабанов търси интимното, съкровеното у човека, онова, което мотивира постъпките и действията му. Борбата между съвестта и чувствата понякога разпъват душевността, но тя устоява докрай на дълга, въпреки двойствения живот, който води години наред, както е в „Дивна”. Всички герои носят остро чувство за справедливост и я търсят навсякъде и се борят за нея в личния и обществения свят.

С тънък психологизъм авторът рисува техните душевни състояния и настроения - как те откриват душите си, търсят взаимност, самоотдават се на обхваналите ги пориви и влечения, но винаги запазват човешкото си достойнство и отстояват себе си.

Техните копнежи носят социално начало, те са търсачи на истината и искат да я видят обективирана като обществена реалност.

След Йовков и Ивайло Петров (не правя аналогия) Г. Балабанов смело ни повежда из плодородната добруджанска земя, която буквално оживява под неговото пластично и живописно перо.

Въпреки епическия подход към изобразяваната действителност той във всеки разказ създава емоционална атмосфера, защото притежава фина чувствителност както към обективната реалност, така и към душевността на човешките характери - това придава романтичен привкус на неговите изображения.

А пейзажът, природата, сезоните, времето са персонифицирани - те са част от духовния свят на персонажите.

За героите на писателя трудът е не само потребност за съществуване, а духовна радост, защото са действени натури, движени от животворно влечение към земята, към родния дом, към близките. Това е тяхната жизнена философия и техният идеал.

Без да изпада в битовизъм, той търси психологическите измерения на своите герои с едно тънко вглеждане в душите им и зад външната видимост на нещата авторът намира трайното, ценното, значимото, онова, което остава във времето.

Георги Балабанов е въздействащ писател с ярко художествено виждане на селските проблеми, тъй актуални и в нашето съвремие.

Неговите нови разкази в тази книга имат приносно значение като тематична насоченост при интерпретацията на проблематиката от българското битие, доставят естетическа наслада със своя реалистичен рисунък и ни убеждават да бъдем по-проницателни, да се вглеждаме в човешкия си микрокосмос.