Радой Киров

***
Тая луда пролет е разметнала
над полето пъстра плащеница -
ето тучни, люшнати пшеници,
ето едри макове просветнали.

Пада синя свежест над ливадите,
ясни капки в листите проблясват,
а отгоре някаква си песен
сипе щедро пролетните радости.

Аз не съм от тези, що преминаха
тая заран с рало и мотика,
но все още с плач и трепет викам
едно светло и далечно минало.

Днес аз искам да прегръщам скръбните
и презрени мои бедни братя,
дето ровят в пек и студ земята -
онемели, морни и прегърбени.

——————————

в. „Час”, г. 3, бр. 36, 12 май 1937 г.