НЕ СИ ОТИВАМ…
НЕ СИ ОТИВАМ…
Не си отивам аз от теб, живот!
Не си отивам!
Подобно лудостта на оня Дон Кихот -
все съм щастлива.
Предадох те, живот, и не веднъж!
А ти прости!
На Робърт Бърнс във цъфналата ръж
се приютих.
Мечта ли бе, или пък сън, не зная.
А и не питам…
Но още всяка нощ сънувам Рая.
И съм честита!
ДРАМА НЯМА
Ти не сложи пръстен на ръката ми
и не се венчахме в църква.
Единственото цвете във косата ми
и до днес живота ми обърква.
Казват, любовта прощава всичко,
а и болката дълбоко скрива.
Дилемата - обичам или не обичам
отдавна притаявам мълчаливо.
Но, както знаем, времето лекува,
съмненията просто избледняват.
Спокойно спя, отдавна не будувам,
измамната любов не ме ранява.
И без венчален пръстен си живея,
драма няма - времето е спряло.
Отдавна нито плача, нито пея -
палнете ми свещица!… На умряло!…
ОТКРОВЕНИЕ
Целувала съм и студени устни,
в очи измамни съм видяла пъкъла.
Преливала съм все от празно в пусто,
лъгали са ме, но и аз съм лъгала.
И сега какво? Старея много бавно,
с очакването чудо да се случи.
А чудото? Оказа се безславно -
така и на любов не ме научи.
Живея странно, не броя и дните,
а пък и се чудя за какво ли?…
Но ако искате да ме вините
да е затуй, че за любов не моля.
ВСЕ ТЪЙ, НА ЗЛО…
С тебе се знаем от триста години,
знаем си, както се казва, и кътните зъби.
Макар, че животът ни мина, замина,
не ни сложи в рамка.
Не ни окръгли!
Все тъй на зло изричаме думите,
дето другите крият в пазвите.
Животът ни мина така - по друмите.
Каквото имахме наум,
си го казвахме…
Да, ние се знаем от триста години
и сме си с теб като чифт ръкавици.
Дали съм изчадие адово или богиня,
както решиш, така ме наричай!
