ПЕСНИ
Из „Сто и една песни за теб” (2021)
ПЕСНИ
Стих редя за белите клавиши.
В строфата въздиша апостроф.
Кой със слово може да опише
сладкото терзание любов!
Дъх на смъртоносна орхидея?
Патос, ослепял от светлина?
Сто жени ще трябва да възпея
за една-единствена жена.
ВАЯТЕЛСТВО
Цяла нощ те гоних и не мигнах,
докато изгрееш в моя стих.
Заранта с очите си те стигнах
и с душата си те улових.
Стой покорно на пиедестала -
съвършена да те пресъздам!
Никоя жена не е успяла
да избяга досега от там.
ТВОРБА
Обичаш ли ме - ще те пресъздам
по-чиста от сълза на самодива.
От пазвите ти ще извая храм.
От устните ти комка ще отпивам.
Ще стана твоя вечерна зора,
а ти за мене - слънцето на здрача.
Разлюбиш ли ме - стих ще сътворя
и кръста върху храма ще разплача.
ПРОЛЕТ
Окръглен от внезапна синева,
денят допърха на крило на птиче
и всяка пъпка, клонка и трева
с една извечна пролет се закичи.
И аз - на много пролети момче,
като прашец раздухан, но потребен,
осъмнах в чашка на едно цветче.
И в нежността му разпознавам тебе.
КРАЖБАТА
Не можехме да си платим каквото
се откупува с истински криле
и от една сергия на живота
задигнахме шекерено петле -
утеха, отредена да услажда
и лакома като самите нас;
обречена, невинна като кражба
и гибелно-червена като страст…
ГЛЪБИНИ
В лазурите на нейните очи
сирената на бурите живее
и този реквием за мен звучи.
Тя плаче за любов, като ми пее.
Ушите ми, Нептуне, запуши,
прати ми мъдър вятър за забрава,
душата ми за мачтата вържи!
Закотвя ли я тук, ще се удавя.
ЗАЩО?
Знам как да дам утеха на палача
и как в приятел да превърна враг.
Да паля лед и камък да разплача.
Звездите да пришпоря в моя впряг.
Да съживя, когото съм застрелял
и след това да се погубя сам.
Не знам обаче как да те спечеля.
Защо ми трябва другото да знам?
ИЗБЛИК
Искам обич за утре от вчера,
безначална, накуп, наведнъж!
В твоя скут своя миг да намеря,
който ражда от ласката мъж!
Да заспивам в съня ти пробуден,
да се будя, света пресъздал
във въртопа на вечното чудо!
Необичан ли? - Значи умрял.
НЕ Е КЪСНО
Посребрена не си, а си златна,
еликсир си ми за младини;
песента си ми, още непята,
за едната сред всички жени!
Вечността има само начало.
С бавни глътки от жива мъзга,
пих от виното, в теб отлежало.
И се чувствам безсмъртен сега.
ПОДАРЪКЪТ
Душата премети - да ме посрещнеш,
че идвам с драгоценния си дар:
нарамил съм най-скъпото си нещо,
достойно и за просяк, и за цар.
Парите ми молецът ги изяде,
над блясъка ръждата има власт.
Поднасям ти, което Бог ми даде -
живота си. Подаръкът съм аз.
КАК
Колко много писма съм ти писал,
а пък с думите още греша!
Ако търсиш в тях някакъв смисъл,
ще откриеш там само душа.
Тя отново буквара си срича
като върнал се в час първолак.
Знае само, че тебе обича.
Научи я да знае и как.
ПАТОС
Възторгът - милосърдната печал,
подклажда своя залез в нас самите.
Размеква оня сив материал,
от който са направени душите.
И щастието с восъчни крила
прелита над света и нас избира.
Не бой се от високото, ела.
Без него много дълго се умира.
