24 МАЙ
24 МАЙ
Камбаните люлеят днес небесните тавани!
Пред храма гълъби се стичат добродушно.
/Дали не са душите на светите ни учители?/
Дечица ръсят им трохи от своите закуски
и втурват се след гълъб, сякаш са с криле.
Дебела дама милозливо гушка дребно куче,
току-що „уважило” паметник на нов герой -
креслива еднодневка със осанка фарисейска.
/Защо се пъчи тука този недодялан камък?/
Под плачеща върба седи учителят ми стар.
С костюм-столетник и позната вратовръзка -
стои му тя подобно клуп на халтаво бесило.
Прилича на човек, нежален от съдбата своя,
но не протяга длан към никого за милост.
През тези мигове, тъй бавни като вечност,
едва ли ще се сети той за почест и прехрана. -
Като възкръснал от библейски епос гледа.
Поклон му сторих и поведе ме към храма.
Пред храма „Свети Седмочисленици”,
24 май 2019
ХАРМОНИЯ
В Балкана се родих, обрекох се на Тракия.
Мечтите ми на словото са все орисани -
за показ плачат мислите ми ненаписани,
тъжат като сираци скритите зачатия.
Пресявам, както жито, все слова неказани,
а те подобно кълнове възраждат времето.
Но зная аз: библейски червей дебне семето.
Добрите думи не остават ненаказани.
Земята все върти сезоните на ръста ни…
Сдружавам букви, както кошерът пчеличките.
Съзреят ли, духа ми възкресяват всички те -
с живот съгрели хора и цветя разцъфнали…
Ех, думи, думи - мои мили своеволия!
Благодаря ви! Мои най-желани гости сте. -
Доброто ще отключи и врати залостени.
Аз не редя хербарий - а градя хармония.
