РАЗМИСЪЛ
РАЗМИСЪЛ
Не знам дали от мене ще остане,
на този свят поне едничък стих,
дали простих за всички свои рани,
дали надмогнах всички суети,
дали достоен бях за свойто бреме,
докрай дали успях да се раздам…
О, Боже, дай ми още малко време,
защото цяла вечност ще съм ТАМ!
ИСКРАТА
Искри изпод длетото на каменоделец
са думите, които пишем.
Но колко струват те, ако я няма
едничката у нас - Искрата Божия?
Без нея как душа ще вдъхнем ние
на мъртвия, студен, безчувствен камък?
Напусто ще са нашите усилия,
а стиховете ни - мъртвородени.
СЕЗОНИ
Преваля лятото - заглъхващ звук
от скъсаната струна на щурче.
И безметежно времето тече.
И сякаш цяла вечност аз съм тук.
И сякаш няма смърт. И няма страх,
че тленни сме, тъй както всичко живо.
…Отиват си сезоните. А с тях -
уви, животът също си отива.
ДУША
Като зеница си незащитена -
сама, сред милион омрази.
Но пак се молиш тихо и смирено
у себе си доброто да опазиш.
И само ти си знаеш колко
ти струва всяка нова рана -
без съжаление и вопъл
да носиш своето страдание.
