СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
На долния край на село Добралък, до самата църква, глъхне в руини и забрава старото училище, построено още през 1848 година.
До днес то продължава да носи на старческите си плещи, полуразрушения каменен покрив. Вместо венци на признателност от потомството, бръшлян и повит обвиват част от зеещата входна врата и достигат до покрива му.
Забравата бавно трупа прах в празните стаи, с провиснали тавани, огласяни някога от детски викове и песни.
Само две години след строежа на църквата, моите съселяни съграждат този просветен храм, по свой терк и с много мерак.
Трябва да е бил много здрав родовият им корен, за да могат в ония робски години, да носят на ръце камъни и дървета, да наемат самоуки майстори от съседните села и съградят тази духовна светиня.
През голямата стая на втория кат на училището и след това в приспособените три малки, тесни и ниски стаички, с опушени от газени лампи тавани и греди, преминават поколения добралъженци, ограмотени и духовно просветени.
Светилището на предците ни сега тъне в руини. Тъжно е да гледаш как изчезва една духовна реликва, а си безпомощен да я спасиш.
Старото училище, което век и половина е отваряло очите на моите земляци сега е жалка развалина и продължава да се руши пред очите ни като присъда за нашата родова безпаметност.
