ДЕН НА ЦВЕТЯТА

Иван Енчев

ДЕН НА ЦВЕТЯТА

Ти не яздиш вятър в нива пуста:
с бял Пегас към своя кръст
препускаш! -
Бисер на прасе не поверяваш.
На телето цвете не даряваш.

Сам живееш по закони прости,
сам се бориш с фарисеи злостни.
Нека те разпъват девет пъти -
смело ще възкръсва пак духът ти.

Чу ли тяхната присъда, чу ли?
Те те съдят - чули-недочули.
Те те учат - чели-недочели.
Те те мерят - зрели-недозрели…

С твоето причастие горчиво
не веднъж и дваж с кураж
си бивал.
Помниш и оназ тепсия вечна
със главата на Йоан Предтеча…

Боже, опрости им словесцата -
благослов въздай им по делата.
Тъй върви светът от вековете:
бурените мразят всяко цвете.


ИЗВИСЯВАНЕ

Присядам на поляна с дъх балкански
и погледът ми след орел хвърчи!

Забравям тук кавги, омрази, ласки.
Очи съм целият, очи - лъчи!
Ни болка пареща, ни спомен лански.

Ечи тук тишината - всичко радва,
дошла от ехо на божествен ек.
Ехти лъчист звънтеж, кънти гората.

И камък ще погали тук човек!..
Боже, как заслужих таз награда?

Кръстова гора
2020