Интервю на Георги Н. Николов с Н. Пр. Алфредо Нестор Атанасофф - посланик на Република Аржентина у нас

превод от испански: Марина Василева

- Ваше Превъзходителство, навършват се 90 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Аржентина. Какво е Вашето мнение относно мястото на България на световната карта през динамичния XXI век?

- Така е, на 8 юли 1931 г. се установяват дипломатическите отношения между нашите страни, а на 10 юли същата година първият аржентински посланик в България връчва акредитивните си писма. Аржентина става първата страна от Латинска Америка, с която България влиза в дипломатически отношения. Това е събитие, достойно за тържествено отбелязване в двете страни.

По онова време многобройна вълна от емигранти, произхождащи от България, започва да се установява в Аржентина, която е главна дестинация в Латинска Америка и втора в целия американски континент. От историческите документи става ясно, че през 1929 г. в Аржентина има около 10 хиляди българи, което налага откриването на българско Консулство в Буенос Айрес. Освен това, още от началото на миналия век, съществуват много възможности за търговска дейност. Трябва да се отбележи, че българската общност в Аржентина е изключително активна и в културната и просветна дейност, образованието и издаването на вестници на български език. Сдруженията на българите, които съществуват и до ден днешен в Аржентина, са солидна основа за съхранението и запазването на националните традиции и обичаи.

Що се отнася до мястото, което заема България в световната карта през настоящия XXI век, бих казал, че бъдещето пред вашата страна е изпълнено с предизвикателства и перспективи. Като страна-член на ЕС, ролята и влиянието, които упражнява, са нарастващи, а тежестта й е по-голяма, отколкото територията й или броят на населението й го предполагат. Още в самото начало на своето членството в ЕС, България възприема нейното развитие да се осъществява в рамките на общите ключови политики на ЕС, чиято цел е консолидиране на съюза като глобален актьор на международната сцена, основавайки се на общи ценности, споделяни също така и от моята страна: политика на сигурност, защита на първостепенните интереси на страните, независимост, сигурност и неприкосновеност на териториалната цялост, запазване на мира, засилване на демократичните процеси в световен план, укрепване на правовата държава, защита на човешките права, силна ангажираност в опазване на околната среда и много други. И не на последно място искам да изтъкна, че в днешните дни на криза, породена от КОВИД-19, нашите страни трябва да продължат поетия път, защото солидарността, сътрудничеството и мултилатерализмът са необходими повече от всякога.

- Какво Ви впечатли най-много по време на пътуванията Ви из България? Как Ви посрещаха из страната?

Още от първия ден, в който пристигнахме в България, се чувстваме много щастливи. Обичаме да обикаляме из страната и навсякъде ни посрещат гостоприемно и сърдечно, усещаме как вратите са отворени за нас. Все още не сме имали време да разгледаме цялата страна, но със сигурност ще го направим. Заради ситуацията и ограниченията, наложени от пандемията, сега сме ограничили пътуванията, но много бихме искали да опознаем цяла България. През лятото посетихме Слънчев бряг по покана на министъра на туризма. Разгледахме Несебър, посетихме и Бургас. Два пъти ходихме до Пловдив, където се срещнахме със зам. кмета и представителите на търговската промишлена палата на Пловдив. Посетихме и градовете Раковски, Белозем, Банско и Плевен. Бяхме в Долни Дъбник. Всички тези посещения са предимно по работа. Разгледахме Рилския манастир, живописната историческа Копривщица, влязохме в музея в Панагюрище, където останахме в плен на великолепното тракийско златно съкровище. Силно ни впечатлява красивата природа тук, богатото културно и историческо наследство и най-вече - топлотата на хората. Нагласата ни е да опознаем всяко едно кътче на България. Дори и в най-малкото селце е възможно да изникне възможност за контакти и сътрудничество в една или друга област с Аржентина.

- Какво почувствахте когато Ви съобщиха, че сте назначен за посланик в страната на Вашите корени? Кое беше първото нещо, което Ви прошепна кръвта на предците?

- Винаги съм имал усещането, че съм наполовина аржентинец, наполовина българин. Дядо ми Стефан е българин. Емигрирал в Аржентина, Буенос Айрес, в началото на миналия век, по-точно през 1911 г. когато тръгва огромната емигрантска вълна от България. Дядо ми бил на 23 години. Озовавайки се в Аржентина, всички емигранти са търсили най-подходящото място, където биха могли веднага да започнат работа. По онова време се е предлагала много работа в месокомбинатите, които се увеличавали и се разраствали. При пристигането си емигрантите били разпределяни основно на две места в страната, където можело да почнат работа - едните тръгвали към град Росарио в провинция Санта Фе, други пък се насочвали към градчето Берисо в провинция Буенос Айрес, недалеч от самата столица. Онези, които се установили в Росарио, били предимно добри животновъди и селскостопански работници. Имало и такива, които се заселили и в област Чако, друга провинция на Аржентина, която се слави с производството на памук. Впоследствие тази провинция придобива известност като „Малката България”. В Чако се формирала голяма и стабилна българска общност. Онези българи, които се били задомили около град Берисо, се отдали на поминък, присъщ за града. Работили в месопреработвателната индустрия, както и в други сфери. Дядо ми Стефан се заселил точно там. В града също така се създала многобройна българска общност от интелектуалци и успели личности. В тази общност и до ден днешен се чества „Празник на емигранта”. Трябва да отбележа, че в Берисо е имало не само български емигранти, но и много поляци, латвийци, както и имигранти от други европейски националности. И така, дядо ми се установява там, започва работа, създава прекрасно семейство. Жени се за баба ми, която е аржентинка. Бил е късметлия, защото работата много му потръгва, парите били добри, материалното състояние на семейството - благополучно. Това е период, в който Аржентина е била мечтата на европееца. Тогава страната процъфтява и „американската мечта” с лекота се сбъдвала в Аржентина. Поради тази причина е имало голяма имиграция в Аржентина. След определен период дядо ми се преселва в град Генерал Сан Мартин, недалеч от столицата Буенос Айрес. Там той основава голяма и успешна фабрика за текстил. Така че виждате как се е развила съдбата му - пристигнал като беден имигрант без една стотинка в джоба, а си е отишъл от света като виден и успял бизнесмен-фабрикант.

Дядо ми е имал четири деца - три момчета и едно момиче. Едното от момчетата е починало съвсем невръстно. Останалите трима създали семейства с деца и внуци. Баща ми е бил най-голямото дете - казваше се Сантяго Райко Атанасофф.

Разказваха ми тази история, когато бях малко дете. Винаги съм таял илюзии, че един ден ще посетя, или по-точно казано, ще се завърна в земята на моите предци. И затова, може да се каже, че когато ми съобщиха президентския указ, че съм назначен за посланик в България, усещането беше за нещо дълбоко очаквано.

- Ще търсите ли нови източници за Вашия произход, повече информация за годините на масовата българска емиграция?

Не познавам всички детайли за моите български корени, но докато съм в България ще имам достатъчно време, за да им се посветя. Смятам да прибягна до всякакви начини и да се възползвам от всички възможности, които ми се предоставят, за да проуча всяка нишка, която ме свързва с България. Затова и реших да започна да уча български.

- Кои са общите интереси в отношенията между нашите две страни?

- Както по-горе споменах, връзките между България и Аржентина са традиционно приятелски и отлични още от самото начало на тяхното установяване. Днес нашите страни поддържат тясно сътрудничество както в рамките на международни форуми и конференции, така и в двустранен план - при подписването на спогодби, договори и меморандуми. И двете страни са предоставяли многократно своята реципрочна подкрепа за кандидатури в международни форуми. През изминалите години двама български президенти са посещавали Аржентина. Провеждани са смесени комисии, чиято цел е засилване на контактите в областта на икономиката и търговията. Много стабилно е дългогодишното сътрудничество в туристическия сектор. Освен това между България и Аржентина съществуват дълбоки и дългогодишни контакти в областта на културата. Бих искал да изтъкна също така, че нашите две страни развиват и едни малко известни, но много значими и уникални отношения по темата за Антарктида. Този вид сътрудничеството е изключително важно, задълбочено и много тясно. Българската и аржентинската база са разположени много близо една до друга, според антарктическите мерки за разстояние и ние непрекъснато си помагаме. Тръгнат ли ледоразбивачите, двете бази работят заедно ръка за ръка. В момента България разработва нова научно-техническа лаборатория, чийто дизайн и технологии са български, а работната ръка ще бъдат аржентинци. Работим усилено в сферата на селското стопанство - земеделието и животновъдството. Това сътрудничество дори се засили през последните месеци. И двете страни имаме богат опит в агрономството и животновъдството. Производството на селскостопански ресурси в моята страна заема изключително важно място. А във вашата страна цели 2/3 от територията се занимава със селско стопанство. Индустрията на производство на селскостопанска техника е силно развита в Аржентина, страната разполага с модерни технологии за пряка, директна сеитба. В тази област също бихме могли да си сътрудничим. Така че, нашите взаимоотношения, както в дипломатически аспект, така и в много други области, са стабилни, постоянни и продуктивни.

- Може ли да говорим за постоянен взаимообмен в областта на литературата и как виждате ролята на Съюза на българските писатели за взаимното духовно обогатяване?

- Знам, че Съюзът на българските писатели изработва, както е и в моята страна, програми и инициативи за подпомагане на превода и разпространението на националната литература. Имайки предвид, че културата е полето с най-силни и автентични връзки между двете ни страни, обусловени от народопсихологията на аржентинци и българи, от приликите в техния темперамент и от интелектуалната чувствителност на двата народа, аз смятам, че литературният взаимообмен ще бъде изключително наситен.

- Преди години, в нашата страна бяха преведени творби на аржентински автори с български корени, един от тях беше Марио Несторофф, „Певецът от Чако”, според Хорхе Луис Борхес. Знаете ли нещо повече?

- В аналите на посолството на Аржентина в България открих информация за едно събитие, проведено в Столична общинска библиотека, организирано от Гражданското сдружение „Българи в Аржентина” със седалище в Буенос Айрес, със сътрудничеството на г-жа Марина Василева, бивш консул на Република България в Аржентина и под патронажа на кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова. Основната му задача е била да открие и популяризира български таланти или аржентинци с български корени, които се занимават с разнообразни дейности в областта на културата. В този случай, е бил представен Марио Несторофф (1936-1980), признат за най-значимия поет от български произход в Аржентина, чийто талант бил забелязан от патриарха на аржентинската литература, Хорхе Луис Борхес, който го нарекъл „Певецът от Чако”.

Главната цел на този тип събития е да допринася за развитието на взаимността и сътрудничеството в културата между България и Аржентина. По този начин, различни организации на българската общност в Аржентина продължават да прокарват мостове между културите на Стария и Новия свят.

- Смятате ли, че интересът към съвременните български писатели, които със своето майсторство са надхвърлили границите на познатото и регионалното в литературата е оправдан?

- Мисля, че интересът, засвидетелстван към съвременната литература, е феномен от световна величина. Читателите се хвърлят да четат съвременни книги с все по-малко резерви и опасения, че ще бъдат разочаровани. В последните години, дори нараства броят на издаделствата, които залагат на съвременни български автори и все повече български книги се превръщат в „бестселъри”.

- Какво ще пожелаете на българските читатели, които с нетърпение очакват нови срещи с аржентинската литература?

- Познавам много добре жаждата на българите за опознаване на своята и на световната литература. Затова голяма част от тях са откровени почитатели и ценители на аржентинската литература, превеждана на български още от миналия век. В наши дни, благодарение на Програма „Юг”, разработка на Министерство на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Република Аржентина през 2009 г., чиято цел е оказване на подкрепа за разпространяването на аржентинската литература в чужбина, броят на българите, които се гмурват в необикновения литературен свят на Аржентина, расте все повече и повече. Пожелавам им пътешествието, което поемат, докато четат нашите писатели, да е продължително и да е изпълнено с чудеса.

- Какво ще пожелаете на нашата страна, чийто стремеж към духовни ценности не е пресъхвал в течение на векове?

- Вие го казахте много добре - „Стремеж към духовни ценности, който никога не пресъхва”. Колкото и противоположен и материален да е светът, в който живеем, аз пожелавам на всички страни и народи, да не изгубят никога своята вяра в духовността.