Георги Майоров

Старите хора знаят откъде хлуе Белият вятър в Родопите, но е хубаво да го знаят и младите. Идва от Беломорието на Егея, от елинизма на древността и с бежанците българи от Беломорска Тракия, откъдето е и потеклото на писателя Георги Гривнев.

С този полъх той ни напомня за българското родолюбие още със заглавието на книгата „С дъха на белия вятър” (2020).

Но това не е само дъх, а преди всичко дух на непрежалимото въздихание за излаз към белите морски води и към непрежалимите черни кахъри на неосъществените свидни надежди.

Сборникът съдържа „Големият урок” на времето с 25 очерци и разкази, 10 стихотворения „Подир птиците в безкрая” и стиска сентенции от реалния живот, които ни казват как в Родопите „Небето се разкастри”, че да продължим да го проясняваме и избистряме със своите речеви послания.

Дълбоки символи, близки препратки, съкровени спомени се нижат като мънисто на гердан за хореографа Васил Симеонов и класната сърцеведка Спасена Тодорова, за сказанията на отеца и писателя Константин Канев и директора на техникума в Смолян Иван Маринов, за бистрия глас на народната певица Христина Лютова, за любознателното езикознание на Атанас Саламбашев, за достолепните учители Стоян Попратилов и Желязко Домбашов, за избурената морална руда от миньора Ангел Батинов, за ясната позиция на адвоката Тодор Батков и догонваната истина от журналиста Костадин Батков. Плеада обикновени родопчани с топлото дихание на дълг и отговорност в житейския и професионалния път.

Очарова благодетелната учителка Величка Пачеджиева - бележита математичка, на чието име се учредява и стипендия за талантлив ученик-математик. Незабравимо е разкрепостеното дарование на архитекта Стоян Букиков, който със своите проекти разкрасява и с електричество осветява много селища в Средните Родопи, а майсторът Юсеин Мадански свързва със солиден паметен мост две махали.

Това са задушевни очерци за връстници на писателя или познати още от училище - задушевни, есеистични, дори напевни, с литературен език, без диалектизми, написани с лекота и с лекота се четат.

В проникновено интервю Георги Гривнев изтегля тезата, че ученолюбието и дисциплината в железницата са направили Георги Пашев от Павелско писател и че „най-хубавото творение е влюбено в потта и времето”. И как творческият му ген се наследява от неговия син Илия Пашев с високата научна кариера на академик.

Не липсват и поверията като това, как се спасява цяло стадо от поголовен мор. Или за човешкото приношение на баба Катина за спасяване на двете внучки Златка и Керана от тежка болест в разказа „Каквото каза другоселката”.

Авторът не подминава и вредата от урбанизацията чрез живота в жилищна кооперация. Живот пъстър, та радостен и тъжен - като разбунен кошер на пчели - едни работят, чистят клетките и наливат мед, други мързелуват, нехаят за общия ред и благо и сами ненадейно се погубват като търтеи.

Авторът прескача дори до родолюбието на Христо Дьовлетлиев - член на Македоно-Одринската роволюционна организация, отдал живота си за освобождението на останалите под османско владичество български земи.

Разкрива и големия принос на ревностния събирач на топоними Ангел Сарандалиев, който не само събира, но и разгадава произхода на имената на местностите в Родопите и стремежа на поробителя да претопи и заличи българския им произход.

Това спомага заслепените и отбитите от христовата вяра българо-мохамедани по-безболезнено да осъзнаят своя български корен.

Впечатляващ е разказът за разправията с турски аскери, които в свада на християнско хоро бутнали калимавката на попа, за която вина каймаканинът на Смолян разпоредил на виновните войници да се ударят по 25 тояги на голо, което наказание е било най-разпространено за подобни провинения в Османската империя.

Така писателят не спестява и раздаването понякога на справедливост в онова тежко почернено време.

Следва да подчертая, че авторът навсякъде в разказите прокарва главната идея за физическото и духовно здраве на родопчаните, готови на всичко в борбата за чест и достойнство.

Извежда поуки, които звучат като мъдри поговорки и повличат мисълта към поправимост дори на непоправимото в живота.

А какво представляват стиховете? Те са изпълнени с горест, с житейски и творчески прагове за надскачане.

В заключение с радост забелязвам, че Георги Гривнев и в сегашната си златна възраст надгражда своето непредубедено творчество, което оставя светли страници в родопската и националната книжнина.