БОРАКА
От няколко месеца, като отида да видя набора, ще ме посрещне тя - младо, красиво девойче, и ще ми рече: Добре дошли, какво ще желаете, от каква услуга имате нужда? Питам за набора - я е там, я го няма. Не чакам, идвам пак след някой ден и дано го намеря…
Преди десетина дни пак отидох. Девойката, усмихната, посочи, че е тук и влезнах в кабинета, без да чукам. Стана от стола, излезе пред бюрото и ме прегърна. Седнахме и той каже едно, аз друго, заразказва, че е дошло време да остави длъжността, която заема.
Посочи с очи към девойчето отвън и каза - тя ще ме замести, в момента навлиза в работата, има добро образование, отговаря на всички изисквания да заеме моята длъжност. Зная майка й, баща й, добри и честни хора. Сигурно знаеш и родовете на родителите й. Колко търсехме такъв кандидат за работа, продължаваше наборът, а аз се сетих за Борака.
Набора продължаваше да говори, а на мен акъла ми все в Борака. Да му кажа ли или да го напиша, като го прочете, по-добре да го разбере…
Колко яйца се боядисват за Великден? Кое яйце чупи другите? Как се чукат яйцата? Кое е отдолу и кое чука отгоре?
Набора каза, че чака посещение, важно за него, и аз тръгнах. Онова, хубавото девойче, усмихнато ми пожела приятен ден и следващият път да донеса нова книга - да я прочете. От стъпало на стъпало излязох от сградата…
…Какъв дядо, каква баба имаше това девойче! Помня и прародителите й. Жълтата им кравичка, сивото им теленце. Къщата им до самия мост на селската река и училището срещу нея, където и аз съм учил. В къщата - кръчма на нейния прадядо. На самия бряг на реката - казани за изваряване на ракия. Дядовата й кръчма.
Нито ракията свършва, нито виното. Голям тефтер за вересии… Една дъщеря имал кръчмарят и тя помагала в кръчмата. Имала си момък на сърцето, ама лесно ли се взема на кръчмар дъщерята!
По ей това време всеки с боядисано яйце. Тогава традицията била най-възрастната жена в къщата да боядисва яйцата. Първото да е червено, да са в нечетен брой. Колкото кокошки имат, толкова яйца боядисват или на всеки член от семейството по яйце.
Дъщери и внучки са ги украсявали. Останалото здраво яйце - Борака, слагали в чеиза на най-голямата мома да си намери добър и хубав жених.
Чукали яйцата, като счупеното приемали за строшаване портите на ада. Животът е победил смъртта. Доброто побеждава злото. Затова никой не е посмявал да използва лъжливи прийоми при чукане на яйцата.
Обикновено възрастният държи яйцето отдолу, а младият удря отгоре. Някои оставяли Борака на Иконата, други на пита хляб. Колко народ в селото, какви ли не традиции…
Заергенилите се момчетии грабват Борака от къщи и в кръчмата. Кой ракия, кой вино, цяла нощ на газена лампа. Чукат селските бораци, донесени от всяка къща. Което остане здраво, ще се бори с яйцето на кръчмаря.
Да счупиш на кръчмаря яйцето! Всяка година неговото яйце е боракът на селото. С какво храни кокошките? От речния пясък ли, който кълват, от джибрите на ракиджийските казани ли, яйцата им не се чупят.
Не смеят и да питат яйцето да не е дървено или от речно камъче, все кръчмарят побеждава…
Кръчмарят бърка в джоба на престилката и вади боядисано яйце. Кое ще бъде селският Борак? Онова, счупило всичките бораци, или яйцето на кръчмаря!
Започват залагания. Едни за кръчмаря, друг срещу него, всеки с мерак, че този път ще му счупят яйцето. Кръчмарят не бърза, чака залозите да се увеличат.
Отваря се вратата на кръчмата. Влиза най-красивият селски момък. Светват очите на кръчмарската дъщеря. Подава му стол да седне, а той върви към масата на кръчмаря и изрича: Аз нося Борак, тате ми го даде и рече: ако кръчмарят заложи дъщеря си, твоят Борак да счупи неговия.
Облогът е приет. Боракът на момъка чупи яйцето на кръчмаря.
Колко вино, колко ракия изпиват на годежа заради един Борак и какви деца се раждат!
Прераждат се и днес. Добри, добри, красиви…
А реката пак си тече. По моста цял ден я премине човек, я не. Висят ръждясалите катинари на забравената селска кръчма.
Ами Борак! Ами кокошки!…
