Анибал Радичев

Колекция правел войника
от мънички фотоетюди:
подвижно бесило, талига,
димяща на пътя безлюден;
цветя в овъглените шепи,
парцалена кукла в окопа…
До нея - широките степи…
И старец с размахана сопа.
Той хванал добре в обектива
перчема на черния вятър.
С лица и ботуши ръждиви
населил най-точния кадър.
Поставил на фокус различни
портрети на младия Пушкин,
а после в целта символична
насочил строените пушки.
Успял да открие как диша
смъртта и с наведена лупа,
и легнал в червената киша,
той снимал убитите в упор.
Под номер и място, и дата,
прилежно на фотохартия,
изкусно, с ръце акуратни,
копирал кръвта на Русия.
Но станало тъй, че в полето
изпуснал най-ценната тема:
не смогнал войникът портрета
на своята смърт да заснеме.